— Борил си се с доста противоречия — продължи Алексис. — Не ти е било лесно.
— О, нима? — възкликна Крейг с нотка на презрение.
— Хайде, не се дръж отбранително. Ти направо се молиш за професионалния ми отговор.
— Да, бе, права си! Съжалявам! Нека чуя противоречията.
— Най-простото е противоречието между клиничната медицина и изследователската медицина. Това е причинило в теб навремето известна тревожност заради нуждата ти от самоодобрение на сто процента във всичко, което правиш, но в този случай си бил в състояние да постигнеш баланс. По-проблематичен е конфликтът между твоята отдаденост на практиката и отдадеността на семейството ти. Това е причинявало в теб тревожност и страх.
Крейг я погледна, но не каза нищо.
— По очевидни причини не мога да бъда обективна — продължи Алексис. — Но искам да те окуража да разкриеш тези свои прозрения за себе си с професионалист.
— Не обичам да моля за помощ — произнесе Крейг.
— Знам, но дори от това твое отношение можеш да научиш нещо ценно за себе си. — Алексис се обърна към Джак: — Ти ще добавиш ли нещо?
Джак вдигна ръце.
— Нищо. Това е област, в която не съм добър. — Всъщност, това, което премълча, беше че се е борил достатъчно дълго сам с противоречията в себе си: дали да започне нов живот с Лори, което бе решил да направи в петък. В продължение на много години си го бе отказвал, не си позволяваше да бъде щастлив, страхувайки се, че едно ново семейство би означавало подценяване на първото. После пък с годините се бе страхувал да изложи Лори на риск. Беше се борил с ирационалния страх, че като обича някого го подлага на опасност.
Разговорът премина към по-незначителни теми и Джак използва момента, за да се извини и да използва телефона си. Той излезе навън и набра номера на Патологическия център. Възнамеряваше да остави съобщение на секретарката на Калвин. Надяваше се, че Калвин ще е излязъл на обяд. За съжаление, случаят не беше такъв. Секретарката беше на обяд и телефона вдигна Калвин.
— Кога, по дяволите, се каниш да се върнеш? — изрева той, когато чу гласа на Джак.
— Нещата не вървят добре — отвърна Джак. Наложи се да отдалечи телефона от ухото си, докато Калвин сипеше ругатни по негов адрес и го наричаше безотговорен. Но след като чу: „Дявол да го вземе, все пак какво правиш?“, той реши да обясни за предстоящата аутопсия. Каза на Калвин, че се е запознал с шефа на патолозите в Бостън, д-р Калвин Карсън.
— Сериозно? Как е старото момче?
— Добре ми изглежда. Работеше по един случай, когато се запознахме, така че не говорихме много.
— Пита ли за мен?
— И още как! — излъга Джак. — Поръча да те поздравя.
— Ами, кажи му че и аз го поздравявам, ако се видите отново. И се връщай по-скоро. Не е нужно да ти напомням, че си стоварил всичко на раменете на Лори, а големият ден вече чука на вратата. Не се каниш да се появиш в последната минута, нали?
— Разбира се, че не — отвърна Джак. Знаеше, че Калвин е един от хората, за които Лори бе настояла да бъдат поканени. Ако зависеше от него, нямаше да покани никого, освен Чет, колегата му по стая. В службата вече знаеха прекалено много за личния им живот.
Той побърза да затвори и да се върне при Алексис и Крейг, след което тримата се отправиха към съда. Джордан Станхоуп вече седеше на масата с Тони Фасано и Рене Релф. Сигурно Тони даваше последни съвети на Джордан, преди показанията. Макар, че гласът му се изгуби в общата врява в залата, устните му се движеха бързо и той жестикулираше с две ръце.
— Имам натрапчивото чувство, че този следобед ще е истински театър — каза Джак, докато си проправяха път към местата, на които седяха сутринта.
— Боя се, че си прав — съгласи се Алексис и пусна чантата до стола си.
Джак седна, намести се на седалката и очите му обходиха безцелно пълните с юридическа литература рафтове зад стола на съдията, след което се спряха на една черна дъска на колелца, сложена явно по време на почивката до масите на ищеца и защитата. Когато обърна очи надясно, очите му срещнаха вторачения мънистен поглед на Франко.
За разлика от сутринта и благодарение на сегашното положение на слънцето, можеше да види дълбоките им тъмни хлътнатини. Приличаха на две блестящи топчета за игра. Джак се изкуши да му махне за втори път, но разумът му надделя и той се въздържа. Достатъчно се бе забавлявал тази сутрин. Нямаше защо да се държи провокативно.
— Коментарът на Крейг по време на обяда и теб ли изненада толкова, колкото мен? — попита го Алексис.