— Беше вяла, повръщаше й се. Едва успя да седне, каза че се сковава и има чувството, че се носи в безтегловност и че диша трудно. Беше много зле.
— Положението изглежда наистина е било лошо. Сигурно сте се изплашили.
— Чувствах се объркан и разтревожен.
— Така-а-а — проточи Тони за повече драматизъм. — Вие се обадихте на доктора и какво ви каза той?
— Казах му, че Пейшънс е много болна и че трябва да постъпи в болница.
— И как отговори д-р Бауман на настойчивата ви молба да отидете в болницата незабавно?
— Поиска да му опиша симптомите й.
— И вие го направихте? Изредихте му ги така, както сега ги казахте пред нас?
— Почти дума по дума.
— И какъв беше отговорът на д-р Бауман? Каза ли ви да позвъните за линейка и да се срещнете с него в болницата?
— Не. Продължи да ми задава още въпроси, както и това, че трябва да се върна при Пейшънс и да я питам.
— Нека да видим дали съм разбрал правилно. Вие му казвате, че съпругата ви е в ужасно състояние, а той ви кара да се връщате при нея безброй пъти, за да разберете отделни подробности. Това ли ни казвате?
— Точно това.
— През целия този период на разпитване и отговаряне, докато тече ценно време, изразихте ли отново мнението си, че тя трябва да бъде откарана в болница без отлагане?
— Да, направих го. Бях ужасен.
— Не би могло да е иначе, тъй като съпругата ви е умирала пред очите ви.
— Възражение! — каза Рандолф. — Спорно и преднамерено спрямо клиента ми.
— Приема се — каза съдията. Той погледна към журито. — Моля да пренебрегнете последното изречение на господин Фасано и то да не оказва влияние върху решенията ви по делото. — Той насочи вниманието си към Тони: — Предупреждавам ви, адвокат, няма да толерирам подобни коментари.
— Извинявам се на съда — каза Тони. — Емоциите затъмняват преценката ми. Няма да се повтори.
Алексис се наведе към Джак.
— Тони Фасано ме плаши. Хитър е. Знаеше много добре какво прави.
Джак кимна. Това тук приличаше на уличен бой.
Тони Фасано се приближи към масата на ищеца и си взе чашата с вода. Погледът на Джак улови бързото му намигане към Рене Релф.
Когато се върна обратно на подиума, Тони продължи:
— По време на телефонния ви разговор с д-р Бауман, докато съпругата ви е била смъртно болна, той спомена ли пред вас думата „сърдечна криза“?
— Да. Каза, че според него е налице сърдечна криза.
Джак забеляза, че Крейг се навежда към Рандолф и шепне нещо на ухото му. Рандолф кимна.
— Така — кимна Тони. — Когато д-р Бауман е дошъл в къщата ви и е видял Пейшънс, той е действал по-различно, отколкото по телефона. Вярно ли е?
— Възражение — каза Рандолф. — Насочване.
— Приема се — кимна съдия Дейвидсън.
— Господин Станхоуп, бихте ли ни казали какво се случи, когато д-р Бауман дойде в къщата ви през нощта на осми септември миналата година?
— Беше шокиран от състоянието на Пейшънс и ми каза да извикам незабавно линейка.
— Беше ли се променило драматично състоянието на жена ви между телефонния ви разговор с д-р Бауман и пристигането му у вас?
— Не, всъщност не.
— Каза ли д-р Бауман нещо, което ви се е сторило неуместно?
— Да. Упрекна ме, че не съм описал състоянието на Пейшънс адекватно.
— Това изненада ли ви?
— Разбира се, че ме изненада. Бях му казал колко е зле и бях настоявал многократно, че трябва да бъде откарана директно в болница.
— Благодаря ви, господин Станхоуп. Мога да разбера как се чувствате в момента, когато разказвате това трагично събитие. Имам само още един въпрос. Когато д-р Бауман пристигна в онази фатална нощ как беше облечен? Можете ли да си спомните?
— Възражение: — извика Рандолф. — Няма отношение.
Съдия Дейвидсън завъртя химикалката си и погледна Тони.
— Свързано ли е с въпроса, или са по-скоро щрихи?
— Категорично свързано — побърза да го убеди Тони, — както ще бъде доказано от показанията на следващия свидетел.
— Възражението се отхвърля — произнесе съдията. — Свидетелят може да отговори на въпроса.
— Д-р Бауман дойде облечен в смокинг заедно с млада жена, облечена в къса рокля.
Някои от съдебните свидетели се спогледаха.
— Познавахте ли младата жена?
— Да, бях я виждал в кабинета на д-р Бауман и той ми беше казал, че му е секретарка.
— Помислихте ли си, че официалното им облекло е странно или забележително?
— И двете — отговори Джордан. — Беше странно, защото се предполагаше, че са по служебна работа, пък и знаех, че д-р Бауман е женен, а забележително, защото се запитах дали това облекло има нещо общо с решението на д-р Бауман да дойде на посещение вкъщи, вместо да ни посрещне в болницата.