— Благодаря ви, господин Станхоуп — каза Тони и започна да събира листовете си. — Нямам повече въпроси.
— Господин Бингъм — Съдия Дейвидсън кимна към Рандолф.
Рандолф се поколеба за момент. Беше ясно, че мисли за нещо. Дори когато се изправи и се приближи до подиума, изглеждаше сякаш се движи по-скоро по инстинкт, отколкото съзнателно. Залата беше притихнала в очакване.
— Господин Станхоуп — започна Рандолф. — Ще ви задам само няколко въпроса. Всички ние от масата на защитата, включително д-р Бауман, скърбим за вашата загуба и можем да разберем колко трудно е за вас да се връщате към онази злощастна вечер, така че ще бъда кратък. Нека се спрем на телефонния разговор, който сте провели с д-р Бауман. Спомняте ли си да сте казвали на д-р Бауман, че ако не ви лъже паметта, Пейшънс никога преди не се е оплаквала от болки в гърдите?
— Не съм сигурен. Бях много разтревожен.
— С господин Фасано споменът ви за същия телефонен разговор изглеждаше впечатляващо пълен.
— Възможно е да съм казал, че тя никога не е имала гръдни болки. Просто не съм сигурен.
— Трябва ли да ви напомня, че в показанията си сте го казали? Да ви ги прочета ли?
— Не. Щом е записано, значи е истина. И сега, след като ми припомнихте, вярвам, че наистина съм казал, че тя никога не се е оплаквала от болки в гърдите. Все пак оттогава са минали осем месеца, а и аз бях под стрес. Показанията бяха наскоро след събитието.
— Разбирам го, господин Станхоуп. Но ми се иска да се поразровите из паметта си за отговора на д-р Бауман. Спомняте ли си какво ви каза той?
— Мисля, че не.
— Той ви поправи и ви припомни, че съпругата ви се е оплаквала от болки в гърдите няколко пъти преди, заради което ви е посещавал в дома ви.
— Може би да.
— Значи излиза, че паметта ви за онова, което е било казано по време на телефонния разговор, не е толкова ясна, колкото бяхме накарани да повярваме само преди няколко минути.
— Телефонният разговор се състоя преди осем месеца, а аз не бях на себе си по онова време. Не мисля, че е неестествено.
— Определено не, още повече щом сте сигурен, че д-р Бауман специално е казал, че Пейшънс има сърдечна криза.
— Той каза, че това би трябвало да се изключи.
— Подборът ви на думи предполага, че не д-р Бауман е човекът, който е повдигнал въпроса.
— Аз го повдигнах. Попитах го дали мисли, че става дума за това. Предположих го от въпросите, които ме караше да задавам на Пейшънс.
— Да се каже, че това трябва да се изключи е много по-различно, отколкото да се твърди, че съпругата ви е имала сърдечна криза. Ще се изненадате ли, ако ви кажа, че д-р Бауман никога не е използвал думите „сърдечна криза“ във вашия разговор?
— Говорихме за това. Спомням си го.
— Вие сте говорили. Той е казал единствено: „Тази възможност трябва да се изключи“. Изобщо не е употребил термина „криза“.
— Да, може и така да е станало, но каква е разликата?
— Уверявам ви, че разликата е много голяма. Смятате ли, че когато някой — например самият вие — получи гръдни болки и е извикан лекар, той би могъл и да изключи вероятността от сърдечна криза?
— Така предполагам.
— Значи, когато сте казали на д-р Бауман, че Пейшънс има гръдни болки, не е изненадващо, че д-р Бауман би могъл да си помисли, че тази вероятност трябва да се изключи, макар и шансовете да са много, много малки.
— Предполагам, че не.
— А онези предишни домашни посещения, когато д-р Бауман е дошъл да прегледа Пейшънс в отговор на оплакване от гръдни болки — каква беше крайната диагноза при всяко от тези посещения?
— Чревни газове.
— Точно така! Чревни газове в разположения до далака мускул на дебелото черво, за да сме точни. Не е било сърдечна криза, нито сърдечна болка, тъй като електрокардиограмата и ензимите са били нормални и са оставали нормални при следващите изследвания.
Не е имало сърдечна криза.
Д-р Бауман е посещавал многократно Пейшънс. Всъщност, болничните картони показват средно едно посещение седмично за период от осем месеца. Спомняте ли си?
Джордан кимна, което предизвика напомняне от страна на съдията:
— Свидетелят да говори ясно и високо за пред протокола.
— Да — извика Джордан.
— Предпочиташе ли Пейшънс да бъде преглеждана в къщи?
— Да. Не обичаше да ходи в лекарския кабинет.
— Обичаше ли болниците?
— Ужасяваше се от тях.
— Значи като е правел домашни посещения, д-р Бауман е удовлетворявал нуждите и желанията на съпругата ви?
— Да, така е.
— Тъй като прекарвате по-голямата част от времето си вкъщи, сте имали често възможност да контактувате с д-р Бауман при многобройните му домашни посещения.