— Наистина — съгласи се Джордан. — Разговаряли сме при всяко негово идване и бяхме доста близки.
— Предполагам, че винаги сте присъствали, когато д-р Бауман е посещавал съпругата ви.
— Или аз, или домашната ни прислужница.
— При всеки от тези разговори с д-р Бауман, които — предполагам — са се отнасяли главно до Пейшънс, споменаван ли е терминът хипохондрия!
Джордан погледна по посока на Тони, след което се върна върху Рандолф.
— Да, споменаван е.
— Предполагам, че знаете какво означава.
Мъжът сви рамене.
— Мисля, че да.
— Има се предвид човек, прекалено съсредоточен върху нормалните усещания и функции на организма си и убеден, че показват тежки проблеми, които изискват лекарско внимание. Това ли е вашето разбиране на термина?
— Не съм в състояние да го дефинирам по същия начин, но да, така го разбирам.
— Употребявал ли е някога д-р Бауман термина по отношение на Пейшънс?
— Да.
— Използвал ли е термина в пренебрежителен контекст?
— Не, не го е правил. Каза, че е важно да се помни винаги, че хипохондриците могат да имат и реални заболявания, така както и психологически и че дори въображаемите им болести да не са реални, те въпреки това страдат.
— Преди малко, когато господин Фасано ви разпитваше, вие казахте, че състоянието на Пейшънс не се е променило драматично в периода между телефонния разговор и пристигането на д-р Бауман.
— Точно така.
— По време на разговора ви сте казали на д-р Бауман, че сте убеден, че Пейшънс има затруднения с дишането. Спомняте ли си?
— Да, спомням си.
— Казахте също, че е изглежда посиняла. Това спомняте ли си го?
— Не знам дали това са точните ми думи, но смисълът е този.
— Аз твърдя, че казахте точно това. В показанията си се съгласихте, че е било изключително близо до думите ви. Искате ли да прочетете тази част?
— Ако съм казал, че е било изключително близо до думите ми, значи е било така. Но не си спомням.
— Когато д-р Бауман е пристигнал, е заварил Пейшънс напълно посиняла и трудно дишаща. Бихте ли казали, че положението се е различавало силно от описанието, което сте дали по телефона?
— Опитвах се да направя най-доброто, което мога в трудна ситуация. Казах му съвършено ясно, че тя е много зле и че трябва да бъде прегледана в болницата.
— Още едни въпрос — каза Рандолф и изправи рамене, което подчерта внушителния му ръст. — Като вземем предвид дългата хипохондрична история на Пейшънс заедно с безброй предишни епизоди с гръдни болки, предизвикани от чревни газове, смятате ли, че вечерта на осми септември 2005-а година, д-р Бауман е предполагал, че съпругата ви е имала сърдечна криза?
— Възражение! — изкрещя Тони и скочи на крака. — Предположения.
— Приема се — съгласи се съдията. — Въпросът може да бъде поставен на самия подсъдим по време на неговия разпит.
— Нямам повече въпроси — каза Рандолф.
— А вие? — обърна се съдия Дейвидсън към Тони.
— Не, Ваша чест.
Когато Джордан слезе по стъпалата от свидетелската ложа, Джак се обърна и погледна съдебните заседатели. По-голямата част, приведени допреди малко напред в столовете си, сега се бяха облегнали и седяха със скръстени пред гърдите ръце, с изключение на помощник адвоката. Той изглеждаше направо бесен.
— Ищецът, можете да извикате следващия свидетел! — нареди съдия Дейвидсън.
Тони се изправи и изрева:
— Госпожица Лиона Ратнър зад катедрата, моля.
12.
Бостън, Масачузетс
Сряда, 7 юни 2006 г.
3:25 след обед
Джак се изви. Проявяваше умерен интерес към тази кучка, която — отхвърлена от любовника си — се бе превърнала в заядлива кавгаджийка. След като прочете пикантните й клетвени показания, той беше сигурен, че разпитът й ще бъде истинско шоу.
Лиона прекоси залата и заобиколи, без да се колебае, централните редове. В контраст с описанията, които Крейг бе направил на секси дрешките й, сега тя демонстративно бе облякла тъмносин панталон и сако с бяла блуза, закопчана до врата. Джак предположи, че го е направила по внушение на Фасано. Единственият намек за обичайния й стил бяха сандалите с неестествено високи токове, които правеха походката й малко несигурна.
Макар облеклото й да бе скромно, Джак на мига схвана какво е привлякло Крейг. Чертите й не бяха нещо особено, нито пък сламената й, явно изрусена коса с тъмни корени. Но кожата й беше гладка и сияеща. Тя бе олицетворение на млада чувственост, безочливо демонстрирана.
Лиона дръзко поклати глава. Знаеше, че я наблюдават и това й харесваше.
Джак се осмели и хвърли поглед по посока на Алексис. Лицето й беше като изсечено от камък, устните — здраво стиснати. Той си помисли, че тя се стяга за онова, което предстои. И наистина, от онова, което беше прочел в показанията, сестра му определено щеше да има нужда от вътрешни сили.