Приставът подаде библията, когато Лиона вдигна дясната си ръка нагоре.
— Заклевате ли се да говорите истината, цялата истина и само истината в името на Бога?
— Заклевам се — каза Лиона с леко носов глас. Тя погледна скромно към съдията през тежко гримираните си мигли, докато се изтегляше към свидетелската ложа.
Тони се качи през това време на подиума и подреди бележките си. След това мушна единия си крак между решетките на месинговия парапет, очевидно по навик, и започна направо. Първо представи кратка биография: къде е родена (Ривиър, Масачузетс); къде е завършила гимназия (Ривиър, Масачузетс); къде е живяла в последно време (Ривиър, Масачузетс).
Докато Лиона отговаряше на тези безобидни първоначални въпроси, Джак имаше възможност да я наблюдава. Забеляза, че тя и Тони имат еднакъв акцент, който напомняше повече бруклински, отколкото бостънски. Забеляза също така повече от личностните черти, които Крейг бе описал: самоувереност, гордост и своенравност. Това, което обаче предстоеше да види, бе неочакваната й сприхавост.
— Нека сега поговорим за връзката ви с вашия шеф, д-р Крейг Бауман — каза Тони.
— Възражение! — обади се Рандолф. — Не е по темата.
— Моля адвокатите да се приближат — нареди съдия Дейвидсън раздразнено.
Тони кимна на Лиона и последва Рандолф.
Съдията насочи вниманието си към Тони.
— Най-добре това да не се окаже някоя добре прикрита фалшификация; искам отново да получа гаранции, че цялата тази помия има отношение към случая на ищеца. В противен случай процесът ще се превърне в цирк и това най-вероятно ще докара присъда за доктора.
— Това са абсолютни глупости. Свидетелят ще докаже, че д-р Бауман не се е канел да посреща Пейшънс Станхоуп в болницата, поради естеството на техните отношения и плановете им за вечерта.
— Добре. Възнамерявам да ви отпусна достатъчно въжето, като се надявам да не се обесите сам на него. Ще позволя на свидетелката да говори за личните им взаимоотношения по причина, която веднъж вече обясних, а именно — увереността, че доказателствената стойност на тези показания превишава по значение предварително създаденото мнение. — Съдията свали очилата си и махна с тях към Рандолф. — Колкото до загрижеността на защитата, ще ви позволя неограничена възможност, когато разпитвате противната страна, което господин Фасано ще трябва да уважи. А сега, като имате всичко това предвид, продължавайте нататък. Тези прекъсвания между вас ме изнервиха до смърт. Разбрахте ли?
— Да, Ваша чест — отговориха двамата едновременно. После се завъртяха на токове и се върнаха по местата си.
— Възражението се отхвърля — съобщи съдия Дейвидсън за протокола. — Продължете с разпита на госпожица Ратнър.
— Госпожице Ратнър — започна Тони. — Можете ли да разкажете на съда за отношенията ви с д-р Бауман?
— Разбира се. Както казах преди, бях просто една от служителките. Но преди около година забелязах, че д-р Бауман ми е хвърлил око. Разбирате какво искам да кажа, нали?
— Мисля, че да — отговори Тони. — Продължавайте!
— В началото бях объркана, защото знаех, че е женен, с деца и така нататък. Но една вечер, когато останах до късно, той влезе в стаята, където работех и започна да говори. Едното доведе до другото и така започнахме да се срещаме. Искам да кажа, че всичко беше наред, след като разбрах, че той се е изнесъл от къщата си и е купил апартамент в Бостън.
— Беше ли връзката ви платонична?
— По дяволите, не! Той беше същински тигър. Беше силна физическа връзка. Правили сме го дори на масата за прегледи след обед в кабинета. Казваше, че жена му не обичала секса, освен това била напълняла след раждането на децата, след което така и не свалила натрупаните килограми. Беше настървен за секс и се нуждаеше от много внимание, така че излязох от обичайното си поведение. И ето докъде се докарах.
— Ваша чест, това е извън… — започна Рандолф и се изправи на крака.
— Седнете, господин Бингъм — сряза го съдия Дейвидсън. След което погледна Тони над рамките на очилата си. — Господин Фасано, крайно време е да формулирате основание и гледайте да е достатъчно убедително.
— Разбира се, Ваша чест. — Тони отиде бързо до масата на ищеца, взе чашата си и отпи бързо от водата. След това се върна на подиума и започна да разглежда пръснатите листове.
Откъм ложата с наблюдателите се надигна очаквателен шепот, а журито изглеждаше по-съсредоточено от обикновено. Пикантните подробности винаги възбуждаха любопитството.