Джак крадешком погледна Алексис. Тя не се беше помръднала. Мрачното й изражение не се беше променило. Сърцето му се изпълни с милост и братско състрадание. Беше се надявал, че професионалният й тренинг ще й помогне да си създаде някаква защита срещу тази унизителна ситуация.
— Госпожице Ратнър — подзе Тони. — Вечерта на осми септември 2005-а година сте били в бостънския апартамент на д-р Бауман, където по това време сте живеели.
— Точно така. Преместих се от бунището, където живеех в Съмървил, тъй като хазяинът беше задник.
Съдия Дейвидсън се наведе към Лиона.
— Свидетелката да се ограничи и да отговаря на зададените й въпроси, както и да се въздържа от спонтанни монолози.
— Да, Ваша чест — смирено произнесе Лиона, докато пърхаше с ресници.
— Можете ли да разкажете на журито със свои думи какво правихте онази вечер с д-р Бауман?
— Какво бяхме планирали да правим и какво правихме са две различни неща. Планирахме да отидем в Симфоничната зала на някакъв концерт. Крейг, искам да кажа д-р Бауман, нямаше търпение да навакса пропуснатото време и ми беше купил онази ужасна розова рокля, която се спускаше дотук. — Тя очерта дълбока извивка през гърдите си. — И двамата бяхме възбудени. По-забавната част беше влизането в Симфоничната зала, с цялата суетня и вълнение. Искам да кажа, че и музиката е хубава, но за нас двамата влизането беше най-вълнуващата част. Д-р Бауман имаше билети за целия сезон, местата бяха долу, най-отпред. Човек има чувството, че е на сцената, докато преминава между редовете, заради което той искаше да съм облечена наистина секси.
— От думите ви излиза, че д-р Бауман е обичал да ви показва.
— Нещо такова — съгласи се Лиона. — Нямах нищо против. Смятах, че е забавно.
— Но за да стане така, е трябвало да отидете в залата навреме или дори малко по-рано.
— Именно! Ако отидеш късно, понякога се налага да чакаш антракта, за да седнеш на мястото си, а това не е същото.
— Какво се случи на осми септември 2005-а година?
— Приготвяхме се и бързахме да излезем, когато клетъчният телефон на Крейг иззвъня.
— Предполагам, че е бил Джордан Станхоуп — каза Тони.
— Да, което означаваше, че вечерта отива по дяволите, тъй като д-р Бауман реши, че трябва да направи домашно посещение.
— Вие в апартамента ли останахте, когато той излезе за домашното посещение?
— Не. Д-р Бауман ми каза да отида с него. Каза, че ако тревогата се окаже фалшива, можем да отидем направо в Симфоничната зала. Каза също, че къщата на Станхоуп не е далеч от Симфоничната зала.
— Което означава, че е по-близо, отколкото „Нютън Мемориал Хоспитал“?
— Възражение — каза Рандолф. — Липса на основание. Свидетелката не каза нищо за „Нютън Мемориал Хоспитал“.
— Приема се — произнесе уморено съдията. — Журито да го игнорира. Продължете.
— Госпожице Ратнър — облиза Тони устни по обичая си. — По пътя към дома на семейство Станхоуп д-р Бауман каза ли нещо за предполагаемото състояние на Пейшънс Станхоуп? Предполагаше ли, че повикването може да се окаже резултат от фалшива тревога?
— Възражение — каза Рандолф.
— Приема се. — Съдия Дейвидсън въздъхна. — Свидетелят да се придържа към действителните коментари на д-р Бауман, а не към онова, което може да е имал наум.
— Повтарям — каза Тони, — д-р Бауман каза ли ви какво мисли, че е състоянието на Пейшънс Станхоуп?
Лиона погледна към съдията.
— Объркана съм. Той ме пита, а вие ми казвате да не отговарям.
— Не ви казвам да не отговаряте, скъпа — произнесе съдия Дейвидсън. — Казвам ви да не се опитвате да си представяте какво си е мислил д-р Бауман. Това той сам ще ни каже. Господин Фасано ви пита какво точно ви е казал д-р Бауман за състоянието на Пейшънс.
— Окей — промълви Лиона, най-сетне разбрала какво се иска от нея. — Каза, че се бои, че причината за визитата може да се окаже основателна.
— Имал е предвид, че Пейшънс Станхоуп е наистина болна?
— Да.
— Спомена ли какво чувства към пациенти като Пейшънс Станхоуп, или т.нар. „проблемни пациенти“?
— Онази нощ, докато пътувахме в колата ли?
— Да, онази нощ.
— Каза, че е хипохондричка, която не може да понася. И че хипохондриците според него са симуланти. Спомням си го, защото се наложи по-късно да проверя значението на думата. Означава човек, който се преструва на болен, за да получи каквото иска. Това наистина е лошо.
— Това, че сте проверили какво е значението на симулант е много похвално. Какво ви накара да го направите?
— Уча за медицински лаборант или помощник медицинска сестра. Трябва да знам терминологията.