И отново той преуспяваше. Но което беше по-важно, придобиваше знания, връзки и опит. Трупаше направени добрини така, както банкерът трупа ценни книжа. Защото през следващите години стана ясно, че Вито Корлеоне е не само талантлив човек, но по свой начин и гений.
Той стана закрилник на италианските семейства, които отваряха малки кръчмички в своите домове и продаваха уиски на работници ергени за петнайсет цента чашата. Стана кръстник на най-малкия син на госпожа Коломбо, когато момчето взе първото си причастие, и му даде хубав подарък — двайсетдоларова златна монета. Междувременно, тъй като беше неизбежно някои от неговите камиони да не бъдат спрени от полицията, Генко Абандандо нае добър адвокат с много връзки в полицията и органите на правосъдието. Беше създадена система за плащане на парични суми и скоро организацията Корлеоне имаше порядъчно голяма „ведомост“ — списък на служителите, които получаваха месечно определена сума. Когато адвокатът се опита да ограничи този списък, оправдавайки се с разноските, Вито Корлеоне го успокои: „Не, не, не се ограничавайте — каза той. — Включвайте всички, дори и, ако те не могат да ни помогнат точно сега. Аз ценя приятелството и съм готов да покажа своето приятелство пръв.“
С времето империята на Корлеоне ставаше все по-голяма, нови камиони бяха закупени, „ведомостта“ ставаше все: по-дълга. Освен това хората, които работеха под непосредственото ръководство на Тесио и Клеменза, се увеличаваха на брой. Цялата тази система започваше да става много тромава. Накрая Вито Корлеоне разработи свой модел на организация. На Клеменза и Тесио даде титлата „довереници“ или „капитани“, а на хората, които работеха под тяхно ръководство — ранга на войници. Назначи Генко Абандандо за свой съветник или consigliori. Постави изолиращи пластове между себе си и всяка оперативна акция. Когато издаваше заповед, той я даваше насаме на Генко или на един от неговите „довереници“. Много рядко имаше свидетел за някоя заповед, дадена на всеки един от тях. После отдели групата на Тесио и я остави да работи в Бруклин. Освен това отдели Тесио от Клеменза и с годините им даде да разберат, Че не иска двамата да общуват дори като приятели, освен когато е абсолютно наложително. Той обясни това на по-умния Тесио, който веднага разбра накъде духа вятърът, въпреки че Вито го обясни като предпазна мярка срещу закона. Тесио разбра, че Вито не иска да даде възможност на своите двама „довереници“ да заговорничат против него, но разбра също, че в това няма зла умисъл, а е само тактическа предпазливост. В замяна Вито даде на Тесио пълна свобода на действие в Бруклин, докато района на Клеменза в Бронкс държеше изключително под свой контрол. Клеменза беше по-смелият, по-безразсъдният, по-жестокият от двамата, независимо от своята привидна веселост, и имаше нужда от по-здрави юзди.
Голямата депресия увеличи властта на Вито Корлеоне. И наистина, тъкмо по това време започнаха да го наричат дон Корлеоне. Навсякъде в града честните хора напразно молеха за честна работа. Горди мъже унижаваха себе си и своите семейства, като приемаха помощи от надменната бюрократична машина. А хората на дон Корлеоне вървяха по улиците с високо вдигнати глави и с джобове, натъпкани със сребърни монети и книжни пари: Без страх, че могат да загубят работата си. И дори дон Корлеоне, най-скромният от тях, не можеше да не се почувствува горд. Той се грижеше за своя свят, за своите хора. Той не разочарова онези, които зависеха от него, и те му даваха всичко, на което бяха способни, рискуваха свободата и живота си, служейки му. И когато, по някаква нещастна случайност, негов служител биваше арестуван и изпратен в затвора, семейството на този нещастен човек получаваше определена сума, за да може да живее — но не мизерно, просяшко и скъперническо подаяние, а същата сума, която, човекът бе печелил на свобода.
Това, разбира се, не беше чисто християнско милосърдие. Дори и най-добрите приятели на дон Корлеоне не биха го нарекли светец небесен. В тази щедрост имаше известен личен интерес. Служител, изпратен в затвора, знаеше, че трябва само да си затваря устата и за жена му и децата му ще се погрижат. Знаеше, че ако не даде информация на полицията, когато излезе от затвора ще бъде радушно посрещнат. В дома му щеше да го очаква веселие, най-хубавите ястия, домашно приготвени равиоли, вино, пасти и всичките му приятели и близки щяха да са събрани, за да отпразнуват освобождаването му. А по някое време през нощта техният consigliori, Генко Абандандо, или може би дори самият дон, щеше да се отбие, за да изрази уважението си към такъв верен човек, да вдигне чаша вино в негова чест и да остави чудесен подарък — пари, така че този човек да може да се наслади на една-две седмици почивка със семейството си, преди да се върне към своя ежедневен труд. Такива бяха безкрайната отзивчивост и разбиране на дон Корлеоне.