Именно тогава дон Корлеоне реши, че ръководи своя свят далеч по-добре, отколкото неговите врагове ръководеха по-големия свят, който постоянно се изпречваше на пътя му. И това чувство беше подхранвано от бедните хора от квартала, които непрекъснато идваха при него за помощ. Да подпомогне някое семейство, да намери работа на някое младо момче или да го измъкне от затвора, да даде назаем малка, но отчайващо необходима сума пари, да попречи на хазаите, които, противно на всякакъв разсъдък, искаха наем от безработни наематели.
Дон Корлеоне помагаше на всички. Но не само това, той им помагаше с готовност и с окуражаващи думи, за да изтръгне горчивото жило от милостинята, която им даваше. А след това беше съвсем естествено, когато тези италианци бяха объркани и смутени на кого да гласуват доверието си да ги представлява в щатската законодателна власт, в градското управление или в Конгреса, да отиват за съвет при техния дон Корлеоне, техния Кръстник. И така той стана политическа сила, с която практичните партийни лидери трябваше да се съобразяват. Той заздрави тази сила с далновидна държавническа съобразителност, като помагаше на много способни момчета от бедни италиански семейства да учат в университета; по-късно те щяха да станат адвокати, помощник-адвокати в някой район, дори съдии. Планираше бъдещето на своята империя с цялата предвидливост на велик национален вожд.
Отменянето на сухия режим нанесе на тази империя сериозен удар, но дон Корлеоне пак беше взел своите предпазни мерки. През 1933 година той изпрати пратеници при човека, който контролираше целия хазарт в Манхатън — игрите на „вързано“ по доковете и жестокото лихварство, което вървеше ръка за ръка с тях така, както сандвичите с кренвирши се продават на бейзболните мачове, залагането на различни видове спортни игри и конните надбягвания, незаконните заведения, в които се играеше покер, свърталищата, в които играеха на „числа“ в Харлем, Името на този човек беше Салваторе Маранзано и той беше един от всепризнатите мъжки момчета или „важни клечки“ на нюйоркския престъпен свят. Пратениците на Корлеоне предложиха на Маранзано равноправно партньорство, полезно и за двете страни. Вито Корлеоне със своята организация, със своите ударни сили и политически връзки можеше да прикрива надеждно операциите на Маранзано и да им даде нова сила, така че те да се разширят в Бруклин и Бронкс. Но Маранзано беше недалновиден човек и отхвърли с презрение предложението на Корлеоне. Великият Ал Капоне беше приятел на Маранзано и той също си имаше своя организация, свои хора плюс огромен боен потенциал. Той не искаше да търпи Корлеоне, това парвеню, което имаше репутация повече на парламентарен оратор, отколкото на истински мафиот. Отказът на Маранзано стана причина за войната от 1933 година, която щеше да промени цялата структура на престъпния свят в Ню Йорк.
На пръв поглед двубоят изглеждаше неравен. Салваторе Маранзано имаше мощна организация със силни изпълнители. Беше в приятелски връзки с Капоне в Чикаго и можеше да се обърне за помощ към него. Имаше също добри връзки със семейство Таталия, което контролираше проституцията в града и съвсем слабия по онова време транспорт на опиати. Той шмаше също политически връзки с влиятелни шефове в бизнеса, които използуваха неговите изпълнители, за да тероризират евреите от профсъюзите в предприятията за облекло и италианските анархистични синдикати в строителството.
Срещу това дон Корлеоне можеше да хвърли две малки, но превъзходно организирани бойни части, водени от Клеменза и Тесио. Връзките му в политиката и полицията бяха подценени от шефовете в бизнеса, които предпочетоха да подкрепят Маранзацо. Но липсата на информираност на неговите врагове относно организацията му беше в негова полза. В престъпния свят не знаеха истинската сила на неговите войници и дори бяха заблудени, че Тесио в Бруклин има отделна и независима организация.
Въпреки всичко обаче борбата беше неравна, докато Вито Корлеоне не заличи неравенството с един решаващ удар.