Маранзано се обади на Капоне да му изпрати двамата си най-добри убийци в Ню Йорк, за да ликвидират това парвеню. Семейство Корлеоне имаше приятели и разузнаване в Чикаго, които предадоха съобщението, че двамата убийци пристигат с влак. Вито Корлеоне изпрати Лука Брази да се погрижи за тях с такива инструкции, които дадоха воля на най-дивашките инстинкти у този странен човек.
Брази и неговите четирима помощници посрещнаха убийците от Чикаго на гарата. Един от хората на Брази осигури и докара за случая такси, а носачът на гарата взе багажа им и заведе хората на Капоне до това такси. Когато те се качиха вътре, Брази и единият му помощник се натикаха след тях с насочени пистолети и накараха двамата от Чикаго да легнат на пода. Таксито ги откара до един склад близо до доковете, който Брази беше приготвил за тях.
Завързаха ръцете и краката на двамата пратеника на Капоне, а в устата им натъпкаха малки хавлиени кърпи, за да не могат да викат.
После Брази взе брадва от стената и започна да сече единия от хората на Капоне. Той отсече стъпалата му, после краката до колената, после бедрата, там, където се свързваха с тялото. Брази беше изключително силен човек, но и той трябваше да замахва много пъти, за да свърши тази работа. Разбира се, до това време жертвата вече беше предала богу дух, а подът на склада беше станал хлъзгав от отсечените части на тялото и бликащата кръв. Когато Брази се обърна към втората си жертва, той установи, че по-нататъшните усилия са излишни. Просто изглеждаше невероятно, но вторият от убийците на Капоне беше погълнал хавлиената кърпа от ужас и се беше задушил. Хавлиената кърпа беше намерена в стомаха му, когато в полицията му направиха аутопсия, за да открият причината за смъртта. След няколко дни хората на Капоне в Чикаго получиха съобщение от Вито Корлеоне. То имаше приблизително следното съдържание: „Сега знаете как се справям с враговете си. Защо трябва един неаполитанец да се меси в разправията на двама сицилианци? Ако искаш да те смятам за приятел, ще съм ти задължен и ще ти се отплатя при нужда. Човек като теб трябва да знае колко много по-изгодно е да има приятел, който вместо да моли за помощ, се грижи за собствените си работи и е винаги готов да ти помогне, ако някога ти се случат неприятности. Ако не желаеш моето приятелство, така да бъде. Но тогава трябва да ти кажа, че климатът в този град е влажен и нездравословен за неаполитанци и ти препоръчвам никога да не го посещаваш.“
Високомерието на това писмо беше пресметнато. Дон Корлеоне нямаше високо мнение за хората на Капоне, смяташе ги за глупави и за истински главорези. Неговото разузнаване му съобщи, че Капоне е загубил цялото си Политическо влияние заради откритото си високомерие и парадирането с престъпното си богатство. Дон Корлеоне знаеше, в същност беше сигурен, че без политическо влияние, без маскировката на обществото светът на Капоне и другите подобни може лесно да бъде разрушен. Той знаеше, че Капоне върви по пътя на разрухата. Знаеше също, че влиянието на Капоне не се простира извън границите на Чикаго, независимо от това, че беше ужасно и всеобхватно.
Тактиката се оказа успешна. Не толкова заради нейната жестокост, колкото заради нейната смразяваща бързина, бързината, с която дон Корлеоне реагираше. След като разузнаването му беше толкова добро, всякакви по-нататъшни действия криеха неподозирани опасности. По-добре, а и далеч по-разумно беше да приемат предложението за приятелство с намека за отплата. Капоне изпрати съобщение, че няма да се меси.
Шансовете сега бяха изравнени. Освен това Вито Корлеоне си беше спечелил огромно „уважение“ из целия престъпен свят в Съединените щати заради унижението, на което беше подложил Капоне. За шест месеца той се справи с Маранзано благодарение на своята изкусна тактика. Плячкоса местата, където играеха на „вързано“ под протекцията на Маранзано, спипа най-важния събирач на пари в Харлем, където играеха на „числа“, и му прибра, освен плячката за деня, и архива му. Въвлече в борбата срещу Маранзано враговете му на всички фронтове. Дори в предприятията за облекло той изпрати Клеменза и хората му да се бият на страната на профсъюзните членове срещу платените от него изпълнители и притежателите на фирмите за облекло. И на всички фронтове неговото превъзходно разузнаване и организация го правеха победител. Веселата свирепост на Клеменза, която Корлеоне използуваше разумно, също помогна да се промени изходът на борбата. И тогава дон Корлеоне изпрати държаната в резерв част на Тесио след самия Маранзано.
По това време вече Маранзано беше изпратил емисари да молят за мир. Вито Корлеоне отказваше да ги приеме и ги отпращаше под един или друг предлог. Войниците на Маранзано започнаха да изоставят своя водач, не желаейки да умрат за губеща кауза. Събирачите на облози и лихварите започнаха да плащат своите данъци, за да получат закрила от организацията на Корлеоне. Войната беше почти приключила.