Кей кимна. Филипс попита:
— Може ли да влезем и да поговорим с вас за малко? Отнася се за Майкъл Корлеоне.
Тя се отдръпна, за да ги пропусне да влязат. В този миг в малкия страничен коридор, който водеше към кабинета му, се появи баща й.
— Какво има, Кей? — попита той.
Баща й беше строен човек с посивяла коса и с изискана външност, който беше не само пастор на градската баптистка църква, но се ползуваше и с репутацията на учен в религиозните кръгове. Кей в същност не познаваше баща си добре, не го разбираше, но знаеше, че той я обича, макар да създаваше впечатлението, че я намира за безинтересна като човек. Въп-преки че между тях никога не бе имало никаква близост, тя му се доверяваше. Затова Кей просто му каза:
— Тези хора са детективи от Ню Йорк. Искат да ми зададат няколко въпроса за едно момче, което познавам.
Господин Адамс не изглеждаше изненадан.
— Защо не отидем в моя кабинет? — предложи той.
Детективът Филипс учтиво каза:
— Бихме искали да поговорим с дъщеря ви насаме, господин Адамс.
Господин Адамс любезно заяви:
— Мисля, че това зависи от Кей. Мила моя, би ли предпочела да говориш с тези господа насаме или искаш да присъствувам и аз? Или може би майка ти?
Кей поклати глава:
— Ще говоря с тях сама.
Господин Адамс се обърна към Филипс:
— Можете да влезете в моя кабинет. Ще останете ли за обяд? — Двамата мъже поклатиха глави. Кей ги заведе в кабинета.
Те се отпуснаха неудобно на края на дивана, докато тя седна в големия кожен фотьойл на баща си. Детективът Филипс започна разговора, като я попита:
— Госпожице Адамс, виждали ли сте Майкъл Корлеоне или пък той да ви се е обаждал през последните три седмици? — Само този въпрос беше достатъчен, за да я предупреди. Преди три седмици беше чела бостонските вестници с техните заглавия за убийството на един нюйоркски полицай и контрабандиста на наркотици Върджил Солоцо. Във вестника пишеше, че това е епизод от гангстерската война, в която е замесено семейство Корлеоне.
Кей поклати глава:
— Не, не съм. Последния път, когато го видях, той отиваше да види баща си в болницата. Това беше може би преди месец.
Другият детектив се обади с дрезгав глас: — Ние знаем всичко за тази среща. Виждали ли сте го или обаждал ли ви се е той след това?
— Не — каза Кей.
Детективът Филипс рече с любезен глас:
— Ако наистина сте във връзка с него, бихме искали да ни кажете. За нас е много важно да поговорим с Майкъл Корлеоне. Трябва да ви предупредя, че ако наистина сте във връзка с него, може да се забъркате в нещо много опасно. Ако му помагате по някакъв начин, може да си имате сериозни неприятности.
Кей се поизправи във фотьойла.
— Защо да не му помагам? — каза тя. — Ние ще се женим, а женените хора си помагат.
Детективът Сириани беше този, който й отговори: — Ако му помагате, вие може да се окажете съучастница в убийство. Търсим вашия приятел, защото той уби един полицейски капитан в Ню Йорк и един доносчик, с когото полицаят е имал среща. Знаем, че Майкъл Корлеоне е човекът, който е стрелял.
Кей се засмя. Смехът й беше толкова искрен, толкова скептичен, че това направи впечатление на полицаите.
— Майк не би извършил подобно нещо — рече тя. — Той никога не е имал нищо общо със семейството си. Когато отидохме на сватбата на сестра му, беше очевидно, че с него се отнасят като с външен човек, почти така, както се отнасяха и с мен. Ако се крие, то е само за да не си навлече лоша слава и за да не бъде замесено името му във всичко това. Майк не е гангстер. Аз го познавам по-добре от вас или от когото и да било друг. Той е прекалено добър, за да извърши нещо толкова презряно като убийството. Това е най-хрисимият човек, когото познавам, и никога не съм го хващала в лъжа.
Детективът Филипс попита тихо:
— От колко време го познавате?
— Повече от година — отговори Кей и се изненада, когато двамата мъже се усмихнаха.
— Мисля, че трябва да знаете някои неща — каза детективът Филипс. — Вечерта, когато ви е оставил, той е отишъл в болницата. Когато напускал болницата, влязъл в пререкания с един полицейски капитан, който бил там по служба. Майкъл се нахвърлил върху полицая, но си изпатил зле. В същност челюстта му била счупена и загубил няколко зъба. Приятелите му го отвели в къщите на семейство Корлеоне в Лонг Бийч. На следващата вечер полицейският капитан, с когото той се бил, беше застрелян и Майкъл Корлеоне се скри. Изчезна. Ние имаме връзки, имаме доносчици. Те всички сочат Майкъл Корлеоне, но нямаме никакви доказателства за пред съда. Келнерът, който е присъствувал на убийството, не може да разпознае Майкъл на снимка, но може да го познае, ако го види. Освен това при нас е шофьорът на Солоцо, който отказва да говори, но ние можем да успеем да го накараме да проговори, ако Майкъл Корлеоне е в ръцете ни. Ето защо всички наши хора го търсят, ФБР също го търси, всички го търсят. Досега Нямаме никакъв успех, затова си помислихме, че вие бихте могли да ни насочите. Кей студено каза: