— Къде, по дяволите, отиваш? — попита я той. Тя му отговори студено:
— Да видя баща си в Лонг Бийч. Още не може да става и се нуждае от компания.
Карло полюбопитствува:
— Сони ли ръководи още шоуто?
Кони го погледна иронично:
— Какво шоу?
Той се вбеси:
— Слушай, мръсна долна италианска кучко, я да не ми говориш така, че ще ти избия това дете от шкембето. — Тя се уплаши и това го разяри още повече. Скочи от стола и я удари по лицето, като й остави червен белег. Бързо и точно я удари още три пъти. Видя как горната й устна се разцепи, потече кръв и устата й се поду. Това го спря. Не искаше да оставя следи. Кони изтича в спалнята, блъсна вратата зад себе си и той чу как ключът се завъртя в ключалката. Засмя се и се върна да си допие кафето.
Пуши, докато стана време да се облича. Почука на вратата и каза:
— Отваряй вратата, преди да съм я строшил с шутове. — Не последва никакъв отговор. — Хайде, трябва да се обличам — каза той високо. Чу я, че става от леглото и идва към вратата, после чу обръщането на ключа в ключалката. Когато влезе, тя беше с гръб към него и се връщаше обратно в леглото, където легна и остана с лице, извърнато към стената.
Той се облече бързо и тогава видя, че тя е по комбинезон. Искаше му се тя да отиде да посети баща си, защото се надяваше, че ще донесе някаква информация.
— Какво става, ударих ти няколко шамара и всичките ти сили се изчерпаха. — Тя беше една мързелива повлекана.
— Не искам да отида. — Гласът й беше плачлив, а думите измънкани. Той се присегна нетърпеливо и я обърна към себе си. И тогава видя защо не иска да отиде и си помисли, че може би така е по-добре. Сигурно я беше ударил по-силно, отколкото искаше. Лявата й буза се беше надула, а разцепената й горна устна се бе издула комично под носа и като балон, беше отекла и побеляла.
— Добре — каза той. — Но знай, че няма да се прибера рано в къщи. Неделята ми е най-натовареният ден.
Той излезе от апартамента и намери сложена на колата си квитанция за паркиране — зелена, за петнайсет долара. Мушна я в жабката при купчината други квитанции. Беше в добро настроение. Винаги когато биеше тази разглезена малка уличница, се чувстуваше добре. Това разсейваше малко чувството му на безсилие, което изпитваше затова, че Корлеонови се отнасят с него така.
Когато я беше набил за първи път, беше малко разтревожен. Тя веднага беше отишла в Лонг Бийч да се оплаче на майка си и баща си и да покаже насиненото си око. Доста се беше поизпотил. Но когато се върна, тя беше учудващо кротка, като истинска покорна и малка италианска съпруга. Беше сметнал, че е много важно през следващите няколко седмици да се държи с нея като идеален съпруг, отнасяше се с нея добре във всичко, беше очарователен и мил. Спеше с нея всеки ден, сутрин и вечер. Накрая тя му каза какво се беше случило, като си мислеше, че той никога вече няма да постъпва така.
Родителите й се бяха отнесли към нея с хладно безразличие и някак странно се бяха развеселили. Майка й я беше съжалила малко и дори беше помолила баща й да поговори с Карло Рици. Но той беше отказал. „Тя е моя дъщеря — беше казал той, — но сега принадлежи на съпруга си. Той си знае задълженията. Дори кралят на Италия не смееше да се меси в съпружеските отношения. Иди си в къщи и се научи да се държиш така, че той да не те бие.“
Кони беше отвърнала на баща си ядосано: „А ти удрял ли си някога жена си?“ Тя му беше любимката и можеше да си позволи да разговаря с него така дръзко. Той й беше отговорил: „Тя никога не ми е давала повод за това.“ А майка й беше кимнала с глава и се беше усмихнала.
Беше им разказала как мъжът й взел парите от сватбата и въобще не й казал какво е направил с тях. Баща й беше свил рамене и беше отвърнал: „Ако и моята жена беше така самонадеяна като теб, и аз щях да постъпя по същия начин.“
И така, тя се беше върнала в къщи, леко объркана и леко уплашена. Тя беше любимката на баща си и сега не можеше да си обясни неговото безразличие.
Но дон Корлеоне не беше останал толкова равнодушен, колкото се правеше. Той беше разпитал и беше открил какво е направил Карло Рици с парите от сватбата. Беше наредил да назначат хора в неговата кантора за облози, които да докладват на Хейгън всичко, което Карло Рици върши. Но дон Корлеоне не можеше да се намеси. Как можеше да се очаква от един мъж да изпълнява съпружеските си задължения към съпруга, от чието семейство се страхува? Това беше абсурдно положение и той не посмя да се намеси. После, когато Кони бе вече забременяла, той се убеди в мъдростта на своето решение и разбра, че никога няма да може да се намеси, въпреки че Кони се беше оплаквала на майка си за още няколко побоя, докато накрая майката толкова се беше загрижила, че беше споменала пред него за това. Кони дори беше намекнала, че може да поиска развод. За първи път в живота си тя беше ядосала баща си. „Той е бащата на детето ти. Докъде ще стигне едно дете на този свят, ако няма баща?“ — беше казал Корлеоне.