Карло отиде в голямата стая в дъното на магазина. Неговите двама „писари“ — един дребен жилав мъж на име Сали Рагс и един едър плещест човек на име Коуч, вече чакаха да започне залагането. Бяха сложили пред себе си своите огромни разчертани тефтери, готови да записват залаганията. На една дървена стойка имаше дъска с имената на шестнайсетте големи отбора от бейзболната лига, написани с тебешир по двойки, за да се вижда кой срещу кого играе. Срещу всяка двойка имаше празно квадратче за записване на курса за залагане.
Карло попита Коуч:
— Подслушва ли се днес телефонът на магазина?
Коуч поклати отрицателно глава:
— Още не са почнали.
Карло отиде до телефона и избра един номер. Сали Рагс и Коуч го наблюдаваха с безразличие, докато той записвай „колонката“ — курсът на залагане на всички бейзболни мачове за деня. Наблюдаваха го, когато затвори телефона, отиде я черната дъска и записа курса на залагане срещу всеки мач. Макар че Карло не знаеше, те бяха получили вече колонката — прореряваха работата му. През първата седмица, когато беше започнал работа, Карло беше направил грешка при преписването на курса за залагане върху черната дъска и беше осъществил мечтата на комарджиите — „цедилката“. Това ще рече, че като залага по Неговия курс и след това заложи на същия отбор при друг събирач на облози по верния курс, комарджнята не може да загуби. Единственият, който загуби беше Карло. Тази грешка му беше донесла загуба от шест хиляди долара за седмицата и беше потвърдила мнението на дои Корлеоне за неговия зет. Той беше наредил цялата работа на Карло да се проверява.
Обикновено високопоставените членове от семейство Корлеоне никога не се занимаваха с такива практически подробности. До тяхното ниво имаше най-малко петпластова изоля ция. Но тъй като кантората се използуваше като база за изпитание на зетя, то тя беше поставена под прекия надзор на Том Хейгън, на когото всеки ден изпращаха доклад.
Сега, когато колонката беше обявена, комарджиите се трупаха в задната стая на магазина за бонбони, за да си запишат курса за залагане на своите вестници срещу отпечатаните там мачове с предвижданията. Някои от тях държаха малките са деца за ръка, докато гледаха черната дъска. Един човек, който залагаше големи суми, погледна надолу към малкото момиченце, което държеше за ръка, и закачливо го попита: „Кого си избираш днес, миличко, «Гигантите» или «Пиратите»? Малкото момиченце, очаровано от колоритните имена, му отговори също с въпрос: «Гигантите» по-силни ли са от «Пиратите»?“ Бащата се засмя.
Пред двамата писари започна да се образува колона. Когато писарят изпълваше някой от листовете си, той го откъсваше, увиваше събраните пари в него и го подаваше на Карло. Карло излизаше през задния изход на стаята и се качваше по стълбището до апартамента, в който живееше семейството на собственика на магазина. Съобщаваше залаганията в центъра и слагаше парите в малък стенен сейф, скрит зад издърпаната завеса на прозореца. После слизаше пак долу в магазина за бонбони, като преди това изгаряше листовете със залаганията, хвърляше ги в тоалетната чиния и пускаше водата.
Никой от мачовете не започваше преди два часа следобед аради закона за ограниченията в неделя и затова след първата тълпа от комарджии — семейни мъже, които трябваше да заложат и да се втурнат обратно към къщи, за да заведат семействата си на плаж, един по един идваха комарджиите ергени и твърдоглавците, които осъждаха семействата си да прекарат неделите в горещите градски апартаменти. Ергените бяха големите комарджии, те залагаха по повече и идваха отново към четири часа, за да заложат на вторите мачове на отборите. Те бяха онези, които правеха неделите на Карло пълен работен ден с извънреден труд, макар че и някои жеени мъже се отбиваха от плажа, за да се опитат да компенсират загубите си.
Към един и половина залагането беше приключило, затова Карло и Сали Рагс можеха вече да излязат и да седнат а малката веранда до магазина за бонбони и да подишат малко чист въздух. Те наблюдаваха как децата играят хокей а трева. Мина полицейска кола. Те не й обърнаха внимание, тази кантора беше под много солидно покровителство в района, не можеше да им се бъркат на местна почва. За една акция трябваше да се получи заповед от най-висша инстанция, но дори и тогава щеше да се получи предупреждение доста преди това.