Сони се тревожеше за други неща. Жена му го тормозеше, защото до нея бяха стигнали слухове, че Луси Мансини е омагьосала мъжа й. И макар че публично се шегуваше с „атрибута“ на своя Сони и неговата техника, той я отбягваше вече твърде дълго и й липсваше в леглото, затова тя му съсипваше живота със своите натяквания.
В допълнение на всичко Сони живееше под огромното напрежение на белязан човек. Трябваше да е изключително внимателен във всичко и знаеше, че посещенията му у Луси Мансини са известни на врага. Но тук той взимаше изключителни предпазни мерки, тъй като това беше традиционното уязвимо място. У нея Сони беше в безопасност: Макар Луси въобще да не подозираше, тя беше денонощно под наблюдение от хората от отряда на Сантино и когато на нейния етаж се освободеше някой апартамент, той веднага се наемаше от най-сигурните хора от този отряд.…
Дон Корлеоне се възстановяваше и скоро щеше да може да поеме командуването. До това време ходът на битката трябваше да се обърне в полза на семейство Корлеоне. Сони беше сигурен в това. Междувременно той щеше да опази своята семейна империя, щеше да печели уважението на баща си и тъй като постът не беше безусловно наследствен, щеше да затвърди своите претенции за наследник на империята Корлеоне.
Но враговете си имаха свои планове. Те също бяха анализирали положението и бяха стигнали до извода, че единственият начин да предотвратят своето пълно поражение е да убият Сони Корлеоне. Сега разбираха ситуацията по-добре и чувствуваха, че могат да преговарят с дон Корлеоне, известен с последователността и разума си. Бяха намразили Сони за неговата кръвожадност, която считаха за варварска. А освен това му липсваше и делови усет. Никой не искаше да се върне миналото с всичката му бъркотия и неприятности.
Една вечер някой се обади по телефона на Кони Корлеоне, женски глас, който питаше за Карло.
— Кой е? — попита Кони.
Момичето от другата страна се изхили и каза:
— Аз съм приятелката на Карло. Исках само да му кажа, че не мога да се видя с него тази вечер. Налага ми се да пътувам извън града.
— Мръсна курва — каза Кони Корлеоне. И отново изкрещя в телефонната слушалка. — Мръсна долна курва. — От другата страна се чу тракване.
Този следобед Карло беше отишъл на хиподрума и когато се върна в къщи късно вечерта полупиян от шишето, което винаги носеше със себе си, беше ядосан, че е загубил. Веднага щом прекрачи прага, Кони започна да му крещи и да го ругае. Той не й обърна внимание и влезе да вземе душ. Когато излезе, той се залови да трие голото си тяло пред нея и да се конти за излизане.
Кони стоеше с ръце на кръста, а лицето й беше смръщено и побеляло от гняв.
— Никъде няма да ходиш — каза тя. — Приятелката ти се обади и каза, че няма да може да дойде тази вечер. Мръсно копеле, имаш куража да даваш телефонния ми номер на твоите проститутки. Ще те убия, копеле такова. — Тя се хвърли върху него, като го риташе и драскаше.
— Ти си луда — рече студено той. Но тя виждаше, че е разтревожен, сякаш знаеше, че смахнатото момиче, с което спеше, можеше наистина да му изиграе такъв номер: — Някоя смахната те е избудалкала — каза Карло.
Кони се мушна под ръката му и го одра по лицето. Кожа от бузата му остана под ноктите й. С изненадващо търпение той я отблъсна настрана. Тя забеляза, че той внимава заради бременността й и това я окуражи още повече. На всичко отгоре беше и възбудена. Много скоро нямаше да може да прави вече нищо, лекарят й беше казал никакъв секс през последните два месеца, а на нея й се искаше, преди последните два месеца да са започнали. И все пак желанието й да причини физическа болка на Карло беше също съвсем истинско. Тя отиде след него в спалнята.
Виждаше, че е уплашен и това я изпълваше с презрение и наслада.
— Ще си стоиш в къщи — заяви тя, — никъде няма да излизаш.
— Добре, добре — съгласи се той. Все още стоеше гол, само по гащета. Обичаше да ходи така из къщи, беше горд със стройното си тяло и златистата си кожа. Кони го гледаше жадно. Той се опита да се засмее. — Надявам се, че все пак ще ми дадеш нещо да хапна?
Това, че й напомняше за нейните задължения, поне за едно от тях, я успокояваше. Кони готвеше добре, беше се научила от майка си. Тя се залови да пържи телешко и чушки, наряза мешана салата, докато яденето в тенджерата вреше на слаб огън. Междувременно Карло се изтегна на леглото си, за да разгледа таблицата за надбягванията за следващия ден. До него имаше водна чаша с уиски, от която той непрекъснато си сръбваше.