— Никой от вас не бива да се занимава с този въпрос. Никой от вас не бива да предприема никакви действия да отмъщава, никой от вас не трябва да разпитва, за да проследи убийците на моя син, без моята изрична заповед. Няма да има повече никакви враждебни действия срещу Петте фамилии без моето изрично и лично желание. Семейството ни ще прекъсне всякакви делови операции и ще престанем да закриляме нашите делови операции, докато не мине погребението на сина ми. Тогава ще се срещнем отново тук и ще решим какво трябва да се направи. Тази вечер трябва да направим каквото можем за Сантино, трябва да го погребем като християнин. Мои приятели ще уредят нещата с полицията и другите власти. Клеменза, ти ще останеш през цялото време с мен като мой телохранител заедно с хората от твоя отряд. Тесио, ти ще охраняваш всички останали членове от моето семейство. Том, искам да се обадиш на Америго Бонасера и да му кажеш, че ще имам нужда от услугите му тази нощ. Да ме чака в своята служба. Може да е след час, след два, след три. Ясно ли ви е всичко? — Тримата мъже кимнаха. Дон Корлеоне нареди: — Клеменза, вземи няколко души с коли и ме чакай. Ще съм готов след няколко минути. Том, добре си се справил с всичко. На сутринта искам Констанциа да бъде при майка си. Вземи мерки двамата с мъжа й да дойдат да се настанят на нашата уличка. Изпрати приятелките на Сандра да отидат при нея в дома й. Жена ми също ще отиде там, след като поговоря с нея. Тя ще й съобщи първа за нещастието, а жените да уредят да се отслужи литургия в църквата и да се помолят за душата му.
Дон Корлеоне стана от кожения си фотьойл. Другите се изправиха заедно с него и Клеменза и Тесио го прегърнаха отново. Хейгън отвори вратата пред дон Корлеоне, който се спря за малко, за да го погледне. След което сложи ръката си на бузата на Хейгън, прегърна го бързо и каза на италиански:
— Ти беше добър син. Ти си утеха за мен. — Така той изрази на Хейгън одобрението си, че е постъпвал правилно в тези ужасни времена. Дон Корлеоне се качи горе в спалнята да поговори с жена си. Тогава Хейгън се обади на Америго Бонасера, за да му предаде, че трябва да върне услугата, която дължи на Корлеонови.
КНИГА ПЕТА
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Смъртта на Сантино Корлеоне потресе целия престъпен свят в страната. А когато стана известно, че дон Корлеоне се е вдигнал от болничното си легло, за да поеме делата на семейството, когато изпратените на погребението шпиони докладваха, че дон Корлеоне изглежда напълно възстановен, главите на Петте фамилии предприеха отчаяни стъпки да подготвят защитата си срещу кървавата отмъстителна война, която сигурно щеше да избухне. Никой не се излъга да си въобразява, че дон Корлеоне може да бъде подценен заради сполетелите го злочестини. Той беше човек, направил само няколко грешки в кариерата си, и се беше поучил от всяка една от тях.
Само Хейгън се досещаше за истинските намерения на дон Корлеоне и не се изненада, когато при Петте фамилии бяха изпратени емисари, да предложат мир. Не само да предложат мир, но и да уговорят среща на всички фамилии от града, като поканят и фамилиите от всички краища на Съединените щати да присъствуват. Тъй като нюйоркските фамилии бяха най-могъщите в страната, от само себе си се разбираше, че от тяхното благосъстояние зависеше и благосъстоянието на страната като цяло.
В началото се породиха съмнения. Не подготвяше ли дон Корлеоне клопка? Не се ли опитваше да заблуди враговете си? Не се ли опитваше да организира масово клане, за да отмъсти за сина си? Но много скоро дон Корлеоне даде да се разбере, че е искрен. Той не само ангажира в тази среща всички фамилии от страната, но и не предприе никакви, действия, за да вдигне хората си в бойна готовност или да си осигури съюзници. И най-сетне той направи последната решителна крачка, с която доказа искреността на своите намерения и гарантира безопасността на върховния съвет, който трябваше да се събере. Потърси услугите на семейство Бокикио.
Семейство Бокикио беше единствено по рода си в това отношение. В миналото крайно свиреп клон от мафията в Сицилия, сега то беше станало инструмент на мира в Америка.
В миналото група хора, които си изкарваха прехраната с жестока непоколебимост, сега те изкарваха прехраната си по начин, който можеше да бъде наречен свещен. Цялото богатство на семейство Бокикио се състоеше от мрежа от кръвни връзки, където верността към семейството се пазеше с ревност, жестока дори за общество, в което верността към семейството стоеше по-високо от верността към съпругата.