Семейство Бокикио, включително и с третите си братовчеди, някога, когато управлявало особената икономика на една малка част от Южна Сицилия, беше наброявало почти двеста души. Доходите на цялото семейство тогава идвали от четири или пет мелници за брашно, които в никакъв случай не били обща собственост, но гарантирали работа и хляб и минимална осигуреност за всички членове на семейството. Това било достатъчно за тях, с бракове вътре в семейството, да издигнат общ фронт срещу своите врагове. Не позволявали в тяхното кътче от Сицилия да бъде построена нито една конкурентна мелница, нито един язовир, който да осигури вода за конкурентите им и да попречи на търговията им с вода. Един всесилен барон, собственик на земя, се опитал веднъж да си построи собствена мелница изключително за своите лични нужди. Мелницата била изгорена. Той се обърнал към карабинерите и върховните власти, които арестували трима от семейство Бокикио. Още преди процеса господарската къща в имението на барона била подпалена. Обвиненията били оттеглени. Няколко месеца по-късно един от най-високопоставените деятели в италианското правителство пристигнал в Сицилия и се опитал да реши хроническия недостиг на вода на този остров, като предложил да бъде построен голям язовир. От Рим пристигнали да правят проучвания инженери, които непрекъснато били наблюдавани от мрачните местни жители, членове на клона Бокикио. Околността гъмжала от полицаи, които живеели в специално построени бараки.
Изглеждало, че нищо няма да може да спре построяването на язовира и дори в Палермо били стоварени продоволствия и съоръжения. Но работата стигнала само дотук. Хората от семейство Бокикио се свързали със свои събратя — шефове от мафията, и издействували съгласие да им бъде оказана помощ. Тежките съоръжения били повредени, а по-леките — откраднати. Депутатите на мафията в италианския парламент започнали бюрократична офанзива срещу авторите на проекта. Това продължило няколко години и Мусолини вече бил дошъл на власт. Диктаторът заповядал язовирът да се построи. Но не го построили. Диктаторът знаел, че мафията ще бъде заплаха за режима му, тъй като в същност тя представлявала власт, отделна от неговата. Той дал неограничени пълномощия на един висш полицейски служител, който бързо решил проблема, като хвърлил в затвора всички или ги изпращал на принудителна работа в трудовите лагери. За няколко години разбил могъществото на мафията, като произволно арестувал всеки, за когото дори само се подозирало, че е мафиот. Покрай другите погубил и много невинни семейства.
Хората от семейство Бокикио действували прибързано и прибягвали към употреба на сила срещу тази неограничена власт. Половината от тях били избити в сражения, а другата половина — изпратени на принудителна работа в трудовите лагери. Останали само шепа хора, когато им било уредено емигриране в Америка по таен нелегален път, прехвърляне от кораб на кораб, през Канада. Били към двайсет души и се заселили в един малък град недалеч от Ню Йорк, в долината на река Хъдзън, където, като започнали от самото дъно на обществото, си пробили път нагоре и станали собственици на фирма за извозване на смет със собствени камиони. Сполучили, защото нямали никаква конкуренция. Нямали никаква конкуренция, защото конкурентите им намирали камионите си изгорени или повредени. Един упорит човек, който подбивал цените, бил намерен заровен в боклука, който бил събрал през деня, починал от задушаване.
Но тъй като мъжете се женели — за сицилианки, разбира се, — раждали се деца и въпреки че боклукчийският бизнес им обезпечавал прехраната, той не можел да им осигури средства за нещо по-добро, което Америка предлагала. И така, за разнообразие, членовете на семейство Бокикио започнали да играят ролята на посредници и заложници, когато враждуващи семейства от мафията се опитвали да постигнат мир помежду си.
Сякаш по наследство у поколения на клана Бокикио имаше някакво скудоумие, или може би си бяха просто природно изостанали. Във всеки случай те признаваха ограничеността си и разбираха, че не могат да съперничат на другите семейства от мафията в борбата за организиране и контрол на по-сложни делови системи, като проституцията, хазарта, наркотиците, манипулирането на общественото мнение. Те бяха прями хора, които можеха да предложат подарък на обикновен патрулиращ полицай, но не знаеха как да влязат във връзка с някой политически машинатор. Имаха само две ценни качества — своята чест и своята свирепост.
Един Бокикио никога не лъжеше, никога не извършваше предателство. Виждаше им се прекалено сложно да постъпват така. Освен това един Бокикио никога не оставяше нанесеното оскърбление неотмъстено, каквото и да му струваше това. И така, съвсем случайно, членовете на семейството намериха своето най-доходно призвание.