Когато влезе в салона за конференции, следван от помощника си — също така загорял от слънцето consigliori, Трамонти прегърна дон Корлеоне и на лицето му се изписа състрадание, с което показа колко съжалява за починалия му син.
Пристигнаха и други глави на фамилии. Те всички се познаваха, през всичките тези години се бяха срещали на обществени места или в процеса на работата си. Винаги си бяха оказвали служебно внимание, а в младите и бедни години си бяха правили дребни услуги. Вторият дон, който пристигна, беше Джоузеф Залуки от Детройт. Семейство Залуки, използувайки необходими предпазни мерки и прикрития, притежаваше един от хиподрумите в района на Детройт. Притежаваше още и голяма част от хазарта. Залуки имаше лице като месечина, беше симптичен човек, който живееше в къща, струваща сто хиляди долара, разположена в модерния квартал на Детройт — Грос Пойнт. Един от синовете му се беше оженил, за момиче от старо известно американско семейство. И Залуки, както и дон Корлеоне, беше човек с богат житейски опит. В Детройт имаше най-малко случаи на физическо насилие от всички градове, контролирани от фамилиите; в този град имаше само три екзекуции през последните три години. Той не одобряваше търговията с наркотици.
Залуки беше довел със себе си своя consigliori и двамата мъже дойдоха при дон Корлеоне да го прегърнат. Залуки имаше гръмовит американски глас, с незабележими следи от акцент. Беше скромно облечен, съвсем делово, воден от искрено желание да бъде в помощ. Той каза на дон Корлеоне: „Само вашата покана можеше да ме накара да дойда тук.“ Дон Корлеоне наведе глава в знак на благодарност. Можеше да разчита на Залуки за подкрепа.
Следващите двама пристигнали глави на фамилии бяха от Западното крайбрежие и бяха пътували в една кола, тъй като и без това работеха заедно. Това бяха Франк Фалконе и Антъни Молинари, и двамата бяха по-млади от всички останали, които щяха да пристигнат на срещата, около четиридесетгодишни. Облечени малко по-свободно от останалите, в стила им имаше нещо холивудско и те се държаха малко по-приятелски, отколкото беше необходимо. Франк Фалконе контролираше филмовите профсъюзи и хазарта в киностудиите, плюс един канал за прехвърляне на проститутки, който доставяше момичета за публичните домове на най-западните щати. Не беше в кръга на възможностите на който и да е дон да стане нашумяла фигура, но в държането на Фалконе имаше такъв елемент. Затова и неговите колеги — глави на семейства — го гледаха с подозрение.
Антъни Молинари контролираше крайбрежните райони на Сан Франциско и беше голяма фигура в империята на спортните залагания. Водеше потеклото си от италиански рибари и притежаваше най-добрия ресторант за морски ястия в Сан Франциско, с който той така много се гордееше, че се разказваха легенди за това колко губи, като предлага на по-ниска цена най-изискани ястия. Той имаше безизразното лице на професионален комарджия и се знаеше, че е замесен в контрабандата с наркотици, пренасяни през мексиканската граница и с корабите, които правеха курсове в източните морета. Техните помощници бяха млади, яки мъже, очевидно телохранители, а не съветници, макар че не биха посмели да носят оръжие на тази среща. Всеизвестно беше, че тези телохранители владеят карате, факт, който развеселяваше останалите глави на семейства и никак не ги притесняваше, в същност не повече, отколкото ако тези калифорнийци бяха дошли на срещата с амулети, благословени от папата. И все пак трябва да се отбележи, че някои от присъствуващите бяха религиозни и вярваха в бога.