Най-близкият съюзник на семейство Таталия беше дон Емилио Барзини. Той притежаваше част от хазарта в кварталите Бруклин и Куинс. Имаше дял в проституцията. Печелеше от обири и изнудване. Напълно контролираше Стейтън Айлънд. Имаше дял в спортните залагания в Бронкс и Уестчестър. Свързан беше с наркотиците. Имаше тесни връзки с Кливланд и Западното крайбрежие и беше един от малцината действително далновидни хора, които се бяха заинтересували от Лас Вегас и Рено, „откритите“ градове в щата Невада. Имаше вложени пари в Майами Бийч и Куба. След семейство Корлеоне, неговото беше може би най-влиятелното семейство в Ню Йорк, а следователно и в страната. Влиянието му се простираше чак до Сицилия. Той имаше пръст във всяка незаконна афера. За него дори се носеха слухове, че е проникнал и на Уол Стрийт. Беше подкрепял семейство Таталия с парите и влиянието си още от самото начало на войната. Амбицията му беше да измести дон Корлеоне от мястото му на най-могъщ и уважаван лидер на мафията в страната и да завладее част от неговата империя. Беше човек, който в много отношения приличаше на дон Корлеоне, но беше по-модерен, по-малко наивен, по-практичен. Той никога не можеше да бъде причислен към „старата гвардия“ и се ползуваше с доверието на по-новите, по-младите и по-нагли лидери, които си пробиваха път към върха. Беше човек с огромна сила на въздействие, но студен, липсваше му сърдечността на дон Корлеоне, и в този момент той беше може би „най-уважаваният“ човек в групата.
Последен пристигна дон Филип Таталия, главата на семейство Таталия, който открито беше оспорил могъществото на семейство Корлеоне, поддържайки Солоцо, като почти беше успял. И все пак, колкото и странно да беше, останалите се отнасяха към него с леко презрение. Ако не за друго, то най-малко за това, че беше позволил да бъде разиграван от Солоцо, че в същност се беше оставил да бъде воден за носа от умелата ръка на Турчина. Смятаха го отговорен за всички безредици, за бъркотията, която така беше засегнала ежедневния бизнес на нюйоркските фамилии. Освен това той беше шейсет-годишно конте и женкар. И имаше прекрасната възможност да се отдаде на своята слабост.
Защото семейство Таталия търгуваше с жени. Основният му бизнес беше проституцията. Контролираше също по-голямата част от кабаретата в Съединените щати и можеше да уреди всеки талантлив изпълнител навсякъде в страната. Филип Таталия не се срамуваше да използува насилие, за да получи власт над обещаващи певци и комедианти и да се натрапва във фирмите за грамофонни плочи. Но проституцията беше основният източник на доходи за семейството.
Личността му беше неприятна на тези мъже. Той беше човек, който винаги хленчеше и се оплакваше от разноските в семейния бизнес. Сметките от пералнята и всичките тези хавлиени кърпи подяждали печалбите му (макар че той беше собственик на фирмата за пране, която извършваше тези услуги). Момичетата били мързеливи и своенравни, бягали, самоубивали се. Сводниците били коварни и нечестни, без капка лоялност. Трудно било да се намерят добри помощници. Младите момчета от сицилиански произход гледали на такава работа отвисоко, считали, че е под достойнството им да търгуват с жени и да злоупотребяват с тях — тези нехранимайковци, които можели да прережат нечие гърло с песен на уста и с кръст от великденска клонка на ревера си. Така Филип Таталия глаголствуваше пред хора, които не му симпатизираха и го презираха. Най-много лаеше срещу инстанциите, в чиито ръце беше властта за издаване на позволителни за алкохол за нощните барове и кабарета. Кълнеше се, че с парите, които давал на тези крадливи пазители на държавни печати, е направил, повече милионери, отколкото Уол Стрийт.
Странно, но неговата почти успешна война срещу семейство Корлеоне не му беше спечелила уважението, което заслужаваше. Всички знаеха, че източникът на силата му беше най-напред Солоцо, а после семейство Барзини. А освен това и фактът, че бе имал преимуществото на изненадата и не бе успял да спечели пълна победа, беше доказателство против него. Ако беше си свършил работата, всичките тези неприятности можеха да бъдат избегнати. Смъртта на дон Корлеоне щеше да означава край на войната.