Редно беше, тъй като и двамата бяха загубили синовете си във войната помежду си, дон Корлеоне и Филип Таталия да покажат, че са се забелязали само с официално кимване. Дой Корлеоне беше обектът на внимание — другите мъже го изучаваха, за да открият какви следи на слабост бяха оставили у него раните и пораженията му. Най-озадачаващо беше защо дон Корлеоне беше поискал мир след смъртта на любимия си син. Това беше признание за поражението му и почти сигурно щеше да доведе до намаляване на неговото могъщество. Но скоро всичко щеше да им стане ясно.
Размениха се приветствия, поднасяха се напитки и мина още почти час, преди дон Корлеоне да заеме мястото си на полираната орехова маса. Скромно, дискретно, Хейгън седна на стола от лявата страна на дон Корлеоне и малко зад него. Това беше знак за другите глави на семейства да се отправят, към масата. Помощниците им седнаха отзад, а тези от тях, които бяха consiglioris, седнаха плътно зад шефовете си, за да могат да дадат съвет, когато станеше необходимо.
Дон Корлеоне говори пръв и говори така, сякаш нищо не се беше случило. Сякаш не беше тежко ранен, сякаш най-големият му син не беше убит, империята му — опустошена, а семейството му — разпиляно: Фреди на Запад под закрилата на семейство Молинари, Майкъл — скрит в сицилианските пущинаци. Той говори естествено на сицилиански диалект.
— На всички искам да благодаря, че дойдоха — каза той. — Считам го за услуга, направена лично на мен, и съм задължен на всеки един от вас. И така, ще кажа още в началото, че съм тук не за да се карам или убеждавам, а само да се аргументирам и като разумен човек да направя всичко възможно за нас, които сме тук, да се разделим като приятели. Давам честната си дума за това и онези от вас, които добре ме познават, знаят, че не давам думата си лесно. И така, да преминем към същността. Всички ние тук сме почтени хора и не е необходимо да си даваме гаранции, сякаш сме адвокати.
Той спря за малко. Никой от останалите не се обади. Някои пушеха пури, други пийваха от чашите си. Всички тези мъже бяха добри слушатели, търпеливи хора и имаха още една обща черта. Те бяха от онези хора-изключения, които бяха отказали да приемат статута на организираното общество, хора, които отказваха да се подчинят на властта на други хора. Нямаше сила, нямаше смъртен, който да може да ги подчини на волята си, освен ако те не пожелаеха. Това бяха хора, които пазеха свободата на волята си с хитрост и убийства. Тяхната воля можеше да бъде пречупена само със смърт. Или със съвършени логически доводи.
Дон Корлеоне въздъхна:
— Как се стигна толкова далеч? — попита той риторично. — Е, добре, това няма значение. Много глупости трябваше да изтърпим. Беше толкова жалко, толкова излишно. Но нека ви разкажа какво се случи, така както аз го виждам.
Той се спря, за да види дали някой няма да се противопостави да бъде изслушана историята от негова гледна точка.
— Слава богу, че здравето ми се възстанови и може би ще мога да помогна този въпрос да се уреди както трябва. Може би синът ми беше прекалено прибързан, прекалено вироглав, мога да приема, че е така. Както и да е, позволете ми само да кажа, че Солоцо дойде при мен по делова работа, за която ме помоли да му дам парите и влиянието си. Каза, че има подкрепата на семейство Таталия. Тази работа беше свързана с наркотици, от които аз не се интересувам. Аз съм тих човек и такива начинания са прекалено емоционални за моя вкус. Обясних това на Солоцо с необходимото уважение към него и семейство Таталия. Отказах му най-любезно. Казах му, че неговият бизнес няма да пречи на моя и че нямам нищо против той да си изкарва хляба по такъв начин. Той се обиди и навлече толкова неприятности на всички. Е, това е животът. Всеки един тук би могъл да разкаже своята болка. Но не е това целта ми.
Дон Корлеоне спря и направи знак на Хейгън за чаша студена напитка, която Хейгън бързо му подаде. Дон Корлеоне едва навлажни устните си.
— Имам желание да сключа мир — заяви той. — И Таталия загуби сина си, и аз загубих своя. Сега сме квит. Докъде би стигнал този свят, ако хората си отмъщаваха един друг противно на всякакъв разум? Това е кръстът на Сицилия, където хората са толкова заети да си отмъщават, че нямат време да припечелят хляб за семействата си. Това е глупост. Затова сега предлагам нещата да си останат такива, каквито бяха преди. Не съм предприел никакви действия, за да науча кой е предал и убил моя син. Ако ме оставят на мира, няма да го сторя. Имам друг син, който не може да се върне у дома и трябва да получа гаранции, че когато нещата се уредят, той ще може благополучно да се върне и няма да има никаква намеса, никаква заплаха от страна на властите. След като уредим този въпрос, може да поговорим и за други работи, които ни интересуват и представляват за всички нас доходни предприятия. — Корлеоне направи с ръцете си красноречив жест на покорство. — Само това искам.