Выбрать главу

— Гласът ви е предразнял, сякаш сте настинали — каза Джулс на Джони Фонтейн.

Фонтейн учтиво отвърна:

— Не, само го пресилих, снощи се опитах да пея. Струва ми се, че някак не мога да приема факта, че гласът ми се е променил просто от възрастта. — Той се усмихна на Джулс, сякаш искаше да му каже: „Какво, по дяволите, се вреш, дето не ти е работата.“

Но Джулс подхвърли още един въпрос:

— Не сте ли ходили на лекар да ви прегледа? Възможно е да е нещо, което може да се оправи.

Сега Фойтейн не беше вече толкова очарователен. Той изгледа Джулс с хладен поглед:

— Това беше първото нещо, което направих преди почти две години. При най-добрия специалист. Моя личен лекар, когото смятат за най-добрия тук, в Калифорния. Наредено ми беше да си дам по-дълга, почивка. Няма нищо лошо, просто остарявам. Гласът на човека се променя с възрастта.

След това Фонтейн не му обърна повече внимание, като се извърна към Луси, очаровайки я така, както очароваше всички жени. Джулс продължи да слуша гласа. На гласните му струни сигурно имаше тумор. Но тогава защо специалистите не го бяха открили? Дали не беше злокачествен и не можеше да бъде опериран? Възможно беше да е и нещо друго.

Той прекъсна Фонтейн, за да го попита:

— Кога за последен път ви е преглеждал специалист?

Фонтейн очевидно беше раздразнен, но се опитваше да се държи любезно заради Луси.

— Преди година и половина — каза той.

— Вашият личен лекар преглежда ли ви отвреме-навреме?

— Разбира се, че ме преглежда — каза Джони Фонтейн раздразнено. — Пръска ме с кодеин и ме преглежда. Каза ми, че гласът ми просто остарява, че е вследствие пиенето, пушенето и всичко друго. А ти да не знаеш повече от него?

Джулс попита:

— Как се казва той?

Фонтейн отговори със съвсем лек оттенък на гордост в гласа.

— Тъкър, доктор Джеймс Тъкър. Какво мислиш за него? Името му беше познато, беше свързано с известни кинозвезди, жени и със скъп санаториум.

— Фукльо, който го бива да асистира — каза Джулс с усмивка.

Сега Фонтейн се ядоса:

— А ти да не мислиш, че си по-добър лекар от него, а?

Джулс се засмя:

— А вие по-добър певец ли сте от Кармен Ломбардо? — Той се изненада, като видя Нино Валенти да избухва в смях, отмятайки назад глава. Шегата не беше чак толкова добра. Но усети през кикота миризмата на уиски и разбра, че макар и толкова рано сутринта, господин Валенти, който и по дяволите, да беше той, беше най-малкото полупиян.

Фонтейн се ухили на приятеля си:

— Ей, от теб се очаква да се смеш на моите шеги, а не на неговите. — Междувременно Луси протегна ръка към Джулс и го придърпа към леглото си.

— Той има вид на безделник, но е блестящ хирург — заяви тя на другите двама. — Щом ви казва, че е по-добър от доктор Такър, значи наистина е по-добър от него. Послушай го, Джони.

Влезе сестрата и им каза, че трябва да напуснат. Лекуващият лекар щеше да прави, на Луси някакви манипулации и трябваше да останат насаме. Джулс се развесели, като видя, че Луси извръща глава, та когато Джони Фонтейн и Нино Валенти я целуват, да я целуват по бузата, а не по устата, но те, изглежда, очакваха това. Тя остави Джулс да я целуне по устата и му пошепна: „Ела следобед, моля те.“ Той кимна.

Навън в коридора Валенти попита Джулс:

— Каква беше операцията? Нещо сериозно ли? Джулс поклати глава:

— Не, обикновено женско заболяване. Нещо наистина съвсем обикновено. Аз съм по-заинтересован от вас, защото се надявам да се оженя за нея. — Те го изгледаха изпитателно, затова той попита: — Как разбрахте, че е в болница?

— Фреди ни се обади и ни помоли да я посетим — каза Фонтейн. — Ние всички израснахме в един и същ квартал. Луси беше кума на сестрата на Фреди.

— Така ли? — изненада се Джулс. Той не даде да се разбере, че знае цялата тази история, вероятно защото двамата толкова се пазеха да не издадат връзката на Луси със Сони.

Докато вървяха по коридора, Джулс се обърна към Фонтейн:

— Тук ме използуват за лекар-консултант, защо не ми позволите да надникна в гърлото ви?

Фонтейн поклати глава:

— Бързам.

Нино Валенти каза:

— Това гърло струва милиони, той не може да позволява на евтини лекари да му го гледат. — Джулс видя, че Валенти се хили, очевидно беше на негова страна.