Джулс весело реагира:
— Аз не съм евтин лекар. Бях най-блестящият млад хирург и диагностик на Източното крайбрежие, преди да ме хванат, че правя криминални аборти.
Както беше и предполагал, това ги накара да погледнат на него сериозно. Признавайки престъплението си, той ги накара да повярват в неговата компетентност. Пръв се съвзе Валенти:
— Ако Джони няма нужда от теб, аз имам една приятелка, която искам да прегледаш, макар да не става дума за гърлото й.
Фонтейн попита нервно:
— Колко време ще трае прегледът?
— Десет минути — каза Джулс. Това беше лъжа, но той вярваше, че лъжите понякога са необходими. Признаването на истината в медицината не винаги беше от полза, освен в крайни случаи, но дори и тогава той се съмняваше в ползата.
— Добре — съгласи се Фонтейн. От страх гласът му беше станал по-неясен и по-дрезгав.
Джулс осигури сестра и кабинет. В него нямаше всичко, от което се нуждаеше, но все пак имаше най-необходимото. За по-малко от десет минути той се увери, че на гласните струни има тумор, това беше лесно да се установи. Тъкър, този некадърен кучи син, този холивудски мошеник, е трябвало да го открие. Боже господи, този човек може би нямаше дори позволително да практикува, а ако имаше, трябваше да му бъде отнето. Сега вече Джулс не обръщаше внимание на двамата мъже. Той вдигна телефона и помоли да дойде специалистът-ларинголог на болницата. После се извърна към Нино Валенти и каза:
— Мисля, че може да ти се наложи дълго да чакаш, затова по-добре си върви.
Фонтейн се втренчи в Джулс с невярващи очи:
— Ах ти, кучи сине, да не мислиш, че ще ме държиш тук? Да не мислиш, че ще ти позволя да се гавриш с гърлото ми?
С удоволствие, което не беше допускал, че е възможно да изпита, Джулс му каза право в очите:
— Можеш да правиш каквото искаш. На гласните ти струни в ларинкса ти има тумор. Ако останеш тук през следващите няколко часа, можем да установим дали е злокачествен или доброкачествен. Можем да решим дали да го оперираме, или да го лекуваме. Ще мога да ти кажа пълната диагноза. Мога да ти дам името на най-добрия специалист в Америка и можем да го накараме да долети тук тази вечер, разбира се, с твоите пари и ако аз реша, че е необходимо. Но можеш и да си излезеш оттук и да отидеш при твоя знахар, или да се потиш от страх, докато се решиш да отидеш при друг лекар, или те пратят при някой некадърник. Тогава, ако туморът е злокачествен и нарасне, ще ти отрежат ларинкса или ще умреш. А може и само да се потиш от страх. Остани тук с мен и за няколко часа ще изясним всичко. Имаш ли някаква по-важна работа в момента?
Валенти се намеси:
— Джони, какво пък, нека останем. Аз ще сляза долу във фоайето и ще се обадя в студиото. Нищо няма да кажа, само че сме ангажирани. После ще се върна и ще ти правя компания.
Следобедът се оказа много дълъг, но резултатен. Диагнозата на лекаря на болницата беше абсолютно точна, доколкото Джулс можеше да прецени след анализа на рентгеновите снимки и секрета, взет от гърлото. По средата на прегледа, с уста, пълна с йод, на Джони Фонтейн му се повдигна и той скочи да си тръгва. Но Нино Валенти го сграбчи за рамената и го тръшна обратно на стола. Когато всичко свърши, Джулс се ухили на Фонтейн и му каза:
— Брадавици. — Фонтейн не схвана какво точно му казва. Джулс повтори: — Само няколко брадавици. Ще ги очистим веднага като кожа на болонски колбас. След няколко месеца ще си съвсем добре.
Валенти изквича от удоволствие, но Фонтейн все още се мръщеше:
— А ще мога ли да пея след това, как ще се отрази това на пеенето ми?
Джулс сви рамене:
— Няма никаква гаранция. Но след като и сега не можеш да пееш, какво значение има?
Фонтейн го изгледа с неприязън:
— Хей, момче, по дяволите, ти не знаеш какво говориш. Държиш се, сякаш ми съобщаваш добра новина, когато в същност ми казваш, че може би вече няма да мога да пея?
На Джулс всичко това омръзна. Беше работил като истински лекар и това му беше доставило удоволствие. Беше направил на това копеле истинска услуга, а той се държеше, сякаш му беше направил мръсотия. Той студено каза:
— Слушайте, господин Фонтейн, аз съм доктор на медицинските науки и можете да ме наричате „докторе“, а не „момче“. Освен това аз наистина ви съобщих много добра новина. Когато ви доведох тук, бях сигурен, че имате злокачествен тумор на ларинкса, при което щеше да се наложи изрязването на целия ви гласов апарат. Този тумор можеше да ви погуби. Тревожех се, че може да ми се наложи да ви кажа, че сте обречен. И бях толкова доволен, когато произнесох думата „брадавици“. Защото вашето пеене ми доставяше удоволствие, помагаше ми да прелъстявам момичета, когато бях по-млад, а и защото вие сте истински артист. Но вие сте и много разглезен човек. Да не си мислите, че понеже сте Джони Фонтейн, не можете да се разболеете от рак? Или от тумор в мозъка, който не може да се оперира? Или да получите сърдечен удар? Да не мислите, че няма да умрете? Не всичко е приятна музика и ако искате да видите на какво се казва истинско нещастие, разходете се из тази болница и ще възпеете „брадавиците“ в любовна песен. Затова престанете с тези глупости и правете каквото трябва. Вашият шарлатанин може да ви намери подходящ хирург, но ако се опита и той да влезе в операционната, предлагам ви да наредите да го арестуват за опит за убийство.