Справедливостта никога не идвала от страна на властите, затова хората винаги се обръщали към своя Робин Худ — мафията. И до известна степен мафията все още изпълняваше тази роля. Хората се обръщаха за помощ към своя местен шеф на мафията при всяко непредвидено обстоятелство. Той заместваше агента на службата за социални осигуровки, той беше техният областен началник, готов винаги да им даде хляб и работа, той беше техният защитник.
Но онова, което доктор Таца не добави и което Майкъл научи сам през следващите месеци, бе, че мафията в Сицилия беше станала нелегалната дясна ръка на богатите и дори помощната полиция на правната и политическа система. Беше станала капиталистическа организация — антикомунистическа, антилиберална, налагаща свои собствени данъци за всякакъв вид услуги, колкото и дребни да бяха те.
За пръв път Майкъл Корлеоне разбра защо хората като баща му са предпочели да станат по-скоро крадци и убийци, отколкото членове на официалното общество. Беднотата и страхът от морално падение бяха толкова ужасни, че не можеха да бъдат приети от никой смел човек. Но и в Америка някои емигранти-сицилианци бяха разбрали, че там мафията също има такава жестока власт.
Доктор Таца предложи на Майкъл да го вземе със себе си в Палермо по време на своето седмично посещение в публичния дом, но Майкъл отказа. Бягството му в Сицилия му беше попречило да предприеме необходимото лечение на счупената си челюст и сега от лявата страна на лицето той имаше спомен от капитан МакКлъски. Костта беше зараснала лошо, изкривявайки профила му, и му придаваше покварен вид, когато човек го гледаше от тази страна. Той винаги се беше гордял с външността си и това го потискаше повече, отколкото бе предполагал. На болката, която идваше и отминаваше, той въобще не обръщаше внимание, доктор Таца му даваше някакви хапчета, които я притъпяваха. Таца му предложи да излекува лицето му, но Майкъл отказа. Беше живял тук вече достатъчно дълго, за да разбере, че доктор Таца беше може би най-лошият лекар в Сицилия. Доктор Таца четеше всичко друго освен своята медицинска литература, за която си признаваше, че не я разбира. Беше изкарал изпитите си по медицина, ползувайки се от услугите на най-големия шеф на мафията в Сицилия, който специално беше отишъл, до Палермо, за да обсъди с професорите на Таца въпроса за оценките, които трябваше да му поставят. Това също показваше как мафията в Сицилия беше като проказа за обществото, в което се развиваше. Достойнствата не значеха нищо. Талантът не значеше нищо. Трудолюбието не значеше нищо. Кръстникът от мафията даваше професията като подарък.
Майкъл имаше много време, за да премисли нещата. През деня той се разхождаше сред природата, винаги придружаван от двама от овчарите, придадени към имението на дон Томазино. Много често вербуваха овчарите от острова за наемни убийци в мафията и те вършеха тази работа само за да спечелят пари, с които да преживяват. Майкъл мислеше за организацията на баща си. Ако тя продължаваше да процъфтява, с нея щеше да се случи това, което се беше случило на този остров — щеше да се превърне в такъв паразит, че щеше да разруши цялата страна. Сицилия беше вече страна на призраци, хората емигрираха по всички краища на света, за да печелят хляба си или просто за да не бъдат убити, защото са упражнили своите политически и икономически права.
По време на дългите му разходки онова, което му правеше най-силно впечатление, беше пищната красота на природата: той се разхождаше сред портокалови гори, които образуваха сенчести пещери из околностите, пресечени от древни аквадукти, плискащи вода от зъбатите усти на огромни каменни змии, издялани още преди новата ера. Къщи, построени по подобие на древните римски вили, с огромни мраморни портали и огромни сводести стаи, се рушаха или се обитаваха от безстопанствени овце. На хоризонта острите хълмове блестяха като избелели кости, натрупани на камари. Градини и поля, ослепителнозелени като блестящи смарагдови огърлици, украсяваха пустинния пейзаж. Понякога той се разхождаше чак до градчето Корлеоне, чието осемнайсетхилядно население се беше натикало в дълга верига от жилища — мизерни дупки, наредени покрай склона и построени от черния камък на планината. През последната година в Корлеоне бяха извършени повече от шейсет убийства — сякаш смъртта дебнеше в този град. По-нататък гората Фикудза нарушаваше дивата монотонност на разораната равнина.