Неговите телохранители — двамата овчари — винаги носеха със себе си своите лупари, когато придружаваха Майкъл в разходките му. Тази смъртоносна сицилианска пушка беше любимото оръжие на мафията. Разбира се, една от първите стъпки на полицейския началник, изпратен от Мусолини да ликвидира мафията в Сицилия, била да нареди да се съборят всички каменни огради на острова, по-високи от метър, така че убийците с техните лупари да не могат да използуват стените като места за засади. Това не помогнало много, затова полицейският служител решил този проблем, като арестувал и изпращал в трудови лагери всеки мъж, заподозрян, че е мафиот.
Когато остров Сицилия бил освободен от съюзническите войски, служителите от американската военна администрация сметнали, че всички задържани от фашисткия режим са демократи и много от тези мафиоти били назначени за кметове на села или за преводачи на военната администрация. Тази щастлива случайност дала възможност на мафията да се прегрупира и да стане по-страшна от когато и да било.
Дългите разходки, една бутилка силно вино заедно с препълнена чиния със спагети и месо, даваха възможност на Майкъл да спи. В библиотеката на доктор Таца имаше книги на италиански и въпреки че Майкъл говореше на диалект, а беше минал и няколко курса по италиански в колежа, четенето на тези книги му костваше много усилия и време. Вече говореше лочти без акцент и въпреки че никога не можеше да мине за местен жител, човек можеше да повярва, че е един от онези странни италианци от далечния север на Италия, където страната граничеше с Швейцария и Германия.
Деформацията от лявата страна на лицето му го приобщаваше повече към местните жители. Такива обезобразявания често се срещаха в Сицилия поради липса на медицинско обслужване. Леки наранявания, които не можеха да бъдат оправени просто поради липса на пари. Много деца, много мъже имаха физически недостатъци, които в Америка щяха да бъдат коригирани с малки операции или с по-специално лечение.
Майкъл често мислеше за Кей, за нейната усмивка, за нейното тяло и винаги чувствуваше угризение на съвестта, че я е изоставил така жестоко, без дори дума за сбогом. Може и странно да беше, но съзнанието му никога не се обременяваше с мисълта за двамата мъже, които беше убил. Солоцо се беше опитал да убие баща му, а капитан МакКлъски го беше обезобразил за цял живот.
Доктор Таца непрекъснато настояваше да оперират изкривеното му лице, особено след като Майкъл го беше помолил за обезболяващи лекарства, тъй като болката се засилваше с течение на времето и се появяваше все по-често. Таца му обясни, че под окото има лицев нерв, от който излизат цял сноп други нерви. Този нерв в същност беше любимото място на мъчителите от мафията, които го търсеха по бузите на своите жертви с острия като игла връх на алпийските пикети. Точно този нерв на лицето на Майкъл беше засегнат или може би в него се беше врязала някаква костичка. Една най-обикновена операция в болницата в Палермо щеше завинаги да премахне болката.
Майкъл отказа. Когато лекарят го попита защо, той се засмя и рече: „Това ми е спомен от дома.“
И наистина болката не го притесняваше, усещаше я като леко пулсиране на кръвта в черепа му, напомняше му шум на апарат, който влива течност в мозъка му, за да го прочисти.
Изминаха почти седем месеца спокоен селски живот, преди Майкъл да се почувствува отегчен. По това време дон Томазино стана по-зает и рядко го виждаха във вилата. Имаше свои неприятности с „новата мафия“, възникваща в Палермо — млади хора, които правеха състояние от следвоенното усилено строителство в този град. С това богатство те се опитваха да присвоят незаконно селските феодални владения на старомодните водачи на мафията, които с презрение наричаха „мустакати дядовци“. Дон Томазино беше непрекъснато зает със защитата на своето владение. Затова Майкъл беше лишен от компанията на възрастния човек и трябваше да се задоволи с разказите на доктор Таца, които започнаха да се повтарят.
Една сутрин Майкъл реши да предприеме дълга разходка пеш до планините отвъд Корлеоне. Естествено придружаваха го двамата овчари-телохранители. В същност задачата им не бе да го закрилят от враговете на семейство Корлеоне. Просто за всеки, който не беше местен жител, беше прекалено опасно да се скита сам. Това беше доста опасно и за местните жители. Районът беше пренаселен с бандити, с мафиоти, които се биеха помежду си и така застрашаваха всички. Освен това можеше погрешно да го вземат, че е тръгнал да обира pagliaios.