Pagliaio е сламена колиба, направена на полето, за да подслонява селскостопанските работници и сечивата им, така че да не ги носят из дългия път от селото. В Сицилия селянинът не живее сред земята, която обработва. Това е прекалено опасно и всяка обработваема земя, ако той я притежава, е много ценна. Той предпочита да живее в селото и при изгрев слънце поема на път да работи на далечните ниви — като приходящ работник, само че идваше пеш. Когато някой пристигнеше в своята колиба и я намереше ограбена, той се чувствуваше ужасно засегнат. За този ден му измъкваха хляба от устата. Мафията, след като законът се бе оказал безпомощен, взе тази грижа на селяните под своя закрила и реши проблема в свой типичен стил. Тя преследваше и убиваше всички такива крадци. Неизбежно беше да не пострадат и някои невинни. Възможно беше, ако Майкъл минеше покрай току-що ограбена колиба, да бъде взет за престъпник, ако нямаше кой да гарантира за него.
И така в една слънчева утрин той пое на разходка през полята, следван от своите двама предани овчари. Единият от тях беше обикновен простосърдечен човек, почти умствено недоразвит, мълчеше като пукал и беше с безизразно лице на индианец. Имаше типичното за сицилианец жилаво тяло, преди да напълнее в средната си възраст. Казваше се Кало.
Другият овчар беше по-отракан, по-млад и беше видял нещичко от света. Главно океаните, тъй като по време на войната бил моряк в италианската флота, но успял само да се татуира, преди корабът му да бъде потопен, а той да падне в плен у англичаните. Но татуировката го направила известен човек в селото му. Сицилианците не се татуират често — нямат нито възможност, нито склонност към това. (Този овчар, Фабрицио, се беше татуирал най-вече за да покрие един размазан червен белег на корема си, който носеше от рождение.) Само пазарските каруци на мафията имаха изписани ярки сцени — примитивни рисунки, но направени красиво, с много обич и внимание. Във всеки случай, връщайки се в родното си село, Фабрицио не беше много горд с тази татуировка, макар тя да илюстрираше много скъп на сицилианската „чест“ сюжет — съпруг, който пробожда с нож един гол мъж и една жена, вплетени един в друг на косматия под на корема на Фабрицио. Обикновено Фабрицио се шегуваше с Майкъл и го разпитваше за Америка, защото естествено се бе оказало невъзможно да държат овчарите в неведение относно истинската му националност. Въпреки това те не знаеха точно кой е, освен това, че се укрива и че не трябва да бръщолевят за него. Понякога Фабрицио носеше на Майкъл прясно сирене, от което още капеше мляко.
Те минаха по прашни селски пътища, настигаха магарета, които теглеха ярко изрисувани каруци. Земята беше покрита с розови цветя, портокалови градини, горички от бадемови и маслинови дървета, всичките нацъфтели. Това беше една от изненадите. Майкъл беше очаквал да види една безплодна земя заради пословичната бедност на сицилианците. А беше открил земя на бликащо изобилие, застлана с килими от цветя, изпълнена с благоуханието на цвета на лимона. Тя беше толкова красива, че той се чудеше как можеха жителите й да я напускат Колко ужасно се отнасяха хората един към друг можеше да се съди по масовото емигриране от тази земя, която приличаше на райска градина.
Беше решил да отиде пеш до крайбрежното село Мазара, после да вземе автобус обратно до Корлеоне вечерта и да се умори така, че да може да спи. Двамата овчари имаха раници, пълни с хляб и сирене, за да хапнат по пътя. Те носеха своите лупари съвсем открито, сякаш отиваха на лов.
Беше много красива утрин. Майкъл се чувствуваше така, както се беше чувствувал като дете, когато беше излизал рано сутринта през лятото, за да играе на топка. Тогава всеки ден се появяваше с нова светлина, с нови цветове. И сега беше така. Сицилия беше застлана с килим от пищни цветя, уханието на портокаловите и лимоновите цветове беше толкова силно, че въпреки увреждането, което засягаше синусите му, той го усещаше.
Счупената челюст от лявата страна на лицето му беше оздравяла, но костта беше зараснала неправилно и натискът върху, синусите му причиняваше болка в лявото око. Като резултат той имаше и постоянна хрема — пълнеше носните кърпи със слуз и често издухваше носа си на земята, както правеха местните селяни, навик, който като момче го беше отвращавал, когато виждаше стари италианци, презрели носната кърпа като английска суетност, да се секнат на улицата.