Когато Макъл видя, че го слушат с необходимото внимание и уважение, той им нареди:
— Доведете човека тук при мен.
Те не се поколебаха. Метнаха своите лупари на рамо и влязоха в тъмната прохлада на кафенето. След няколко секунди се появиха отново със собственика помежду им. Ниският човек никак не изглеждаше изплашен, но гневът му беше примесен с известно подозрение.
Майкъл се облегна на стола си и изгледа мъжа. После много спокойно каза:
— Разбирам, че съм те обидил, като говорих за дъщеря ти. Поднасям ти извиненията си, аз съм чужденец: в тази страна и не зная съвсем добре обичаите й. Позволи ми да кажа следното. Не съм искал да обидя нито теб, нито нея.
Това направи силно впечатление на овчарите-телохранители. Никога преди гласът на Майкъл не беше звучал така, когато им беше говорил. Тонът беше заповеднически и властен, макар той да се извиняваше. Собственикът на кафенето се сви и стана още по-внимателен, като разбра, че си няма работа с някой слуга в чифлик:
— Кой си ти и какво искаш от дъщеря ми?
Без дори да се поколебае, Майкъл отговори:
— Аз съм американец, който се крие в Сицилия от полицията на своята страна. Името ми е Майкъл. Можеш да съобщиш на полицията и да направиш състояние, но тогава дъщеря ти ще загуби баща си, вместо да си намери съпруг. Във всеки случай искам да се срещна с дъщеря ти. С твое разрешение и под надзора на семейството ти. Както изисква приличието. С необходимото уважение. Аз съм почтен човек и не мисля да позоря дъщеря ти. Искам да се срещна с нея, да поговоря и тогава, ако и тя се влюби в мен, ще се оженим. А ако не, вече никога няма да ме видиш. В края на краищата може да не й стана симпатичен и никой нищо не може да направи тогава. А когато му дойде времето, ще ти кажа за себе си всичко, което бащата на жена ми трябва да знае.
И тримата мъже го гледаха с удивление. Фабрицио прошепна със страхопочитание: „Той наистина е ударен от гръм.“ Собственикът на кафенето, за първи път, не изглеждаше толкова самоуверен, нито толкова надменен; гневът му се беше поуталожил. Накрая той попита:
— Ти да не си приятел на приятелите?
Тъй като думата „мафия“ никога не се произнасяше от обикновен сицилианец, това беше най-директният начин, по който собственикът на кафенето можеше да попита дали Майкъл не е член на мафията. Това беше обичайният начин, по който питаха дали някой принадлежи към мафията, но обикновено въпросът не се задаваше направо на лицето, за което ставаше дума.
— Не — отговори Майкъл. — Аз съм чужденец в тази страна.
Собственикът на кафенето го погледна още веднъж — смазаната лява страна на лицето, дългите крака, които бяха рядкост в Сицилия. Погледна двамата овчари, които носеха своите лупари съвсем открито, без страх, и си спомни как бяха дошли в кафенето му и му бяха казали, че техният господар иска да говори с него. Собственикът на кафенето беше изръмжал, че иска кучият син да се махне от неговата тераса, но единият от овчарите беше казал: „Повярвай ми, по-добре ще е да излезеш и сам да поговориш с него.“ И нещо го беше накарало да излезе. Сега нещо го караше да разбере, че най-добре ще е да се отнесе с известно уважение към този чужденец. Той неохотно каза:
— Ела в неделя следобед. Името ми е Вители и живея там горе на хълма, над селото. Но ти ела тук, в кафенето, и аз ще те заведа.
Фабрицио понечи да каже нещо, но Майкъл го стрелна с поглед и езикът на овчаря замръзна в устата му. Това не убегна от погледна на Вители. Затова когато Майкъл стана и протегна ръката си, собственикът на кафенето я пое и се засмя. Той щеше да поразпита и ако подученото не го удовлетвореше, можеше да посрещне Майкъл с двамата си сина, които щяха да носят своите пушки. На собственика на кафенето не му липсваха връзки между „приятелите на приятелите“. Но нещо му подсказваше, че това е щастлива случайност, в която сицилианците вярваха, нещо му подсказваше, че хубостта на дъщеря му щеше да донесе на нея щастие, а на семейството й — сигурност. Толкова по-добре. Някои от местните младежи вече започваха да се навъртат около нея и този непознат със своето деформирано лице можеше да свърши необходимата работа и да ги поизплаши. Вители, за да покаже доброжелателството си, изпрати непознатите с бутилка от своето най-хубаво и най-студено вино. Забеляза, че един от овчарите плати сметката. Това му направи още по-силно впечатление, стана ясно, че Майкъл стои по-високо от двамата мъже, които го придружаваха.