Майкъл не се интересуваше повече от разходката. Намериха гараж и взеха кола и шофьор под наем, за да ги закара обратно в Корлеоне, и някъде преди вечеря доктор Таца беше вече информиран от овчарите за случилото се. Същата вечер, когато седяха в градината, доктор Таца каза на дон Томазино:
— Днес нашия приятел го е ударил гръм.
Дон Томазино не изглеждаше учуден. Той изсумтя:
— Иска ми се някой от онези млади хора в Палермо да ги удари гръм, тогава бих могъл да си отдъхна малко. — Той говореше за новия тип шефове на мафията, които се надигаха в големите градове като Палермо, и оспорваха властта на ветераните като него.
Майкъл каза на Томазино:
— Искам да кажеш на тези двама овчари да ме оставят сам в неделя. Ще отида на вечеря в семейството на това момиче и не искам те да се навъртат там.
Дон Томазино поклати глава:
— Отговорен съм пред баща ти за теб, не искай такова нещо от мене. И друго, чувам, че си говорил дори за брак. Не мога да позволя такова нещо, докато не изпратя човек да разговаря с баща ти.
Майкъл Корлеоне беше много внимателен, в края на краищата говореше с един уважаван човек:.
— Дон Томазино, вие познавате баща ми. Той оглушава, когато някой му каже думата „не“. И слухът му не се възвръща, докато не му отговорят с „да“. Е, добре, той е чул моето „не“ много пъти. За двамата от охраната разбирам, не искам да ви създавам неприятности, затова те могат да дойдат с мен в неделя, но ако аз поискам да се оженя, ще се оженя. Съгласете се, че щом не позволявам на собствения си баща да се меси в личния ми живот, ще бъде обидно за него да позволя на вас да го сторите.
Шефът на мафията въздъхна:
— Е, добре тогава, ще трябва да има сватба. Познавам твоя „гръм“. Тя е добро момиче от почтено семейство. Няма да ти позволят да накърниш честта им, без бащата да се опита да те убие, и тогава ще трябва да проливаш кръв. Освен това познавам добре семейството и не мога да допусна да се случи такова нещо.
Майкъл каза:
— Възможно е да не й бъде приятна външността ми, а освен това тя е много млада и може да реши, че съм стар за нея. — Видя, че двамата мъже му се усмихват. — Ще имам нужда от малко пари за подаръци и мисля, че ще ми трябва и кола.
Дон Томазино кимна с глава:
— Фабрицио ще се погрижи за всичко, той е умно момче, във флота са го занимавали с машинарии. Ще ти дам пари утре сутринта и ще уведомя баща ти какво става. Трябва да го сторя.
Майкъл се обърна към доктор Таца:
— Имате ли нещо, с което да пресушите тези проклети сополи, които непрекъснато текат от носа ми? Не мога да се явя пред това момиче и непрекъснато да подсмърчам.
Доктор Таца каза:
— Ще те намажа с едно лекарство, преди да отидеш при нея. От него леко ще се обезчувствиш, но не се притеснявай, ще мине още доста време, преди да получиш право да я целунеш. — И лекарят, и дон Томазино се засмяха на това остроумие.
До неделя Майкъл имаше вече на разположение едно алфа-ромео, очукано, но вършеше работа. Ходи също до Палермо с рейса, за да купи подаръци за момичето и семейството й. Научил беше, че името на момичето е Аполония и всяка нощ мислеше за прекрасното й лице и прекрасното й име. Изпиваше доста вино, за да може да заспи, и затова на старите прислужнички в къщата беше наредено да оставят по едно изстудено шише до леглото му. А той го изпиваше всяка вечер.
В неделя, под звуците на църковните камбани, които огласяха цяла Сицилия, той отиде с алфа-ромеото до селото и спря точно пред кафенето. Кало и Фабрицио бяха на задната седалка със своите лупари и Майкъл им нареди да чакат в кафенето и да не влизат в къщата. Кафенето беше затворено, но Вители беше там и ги чакаше, облегнат на перилата на своята празна тераса.
Когато всички се ръкуваха, Майкъл взе трите пакета с подаръците и двамата с Вители се заизкачваха нагоре по хълма към неговия дом. Той се оказа по-голям от обикновената селска колиба — семейство Вители не беше бедно.
Вътре къщата беше изпълнена със статуетки на Мадоната, в стъклени ковчежета, а пред краката на статуетките с червен пламък блещукаха обредни светлинни. Двамата сина чакаха, те също бяха облечени в своите неделни черни костюми. Бяха здрави младежи, едва двайсетгодишни, но изглеждаха по-възрастни от тежката работа в стопанството. Майката беше енергична жена, пълна като своя мъж. Момичето не се виждаше никъде.