И така, пристигнаха във вилата извън Корлеоне заедно с тъщата. Но възрастната жена веднага завърза разговор със слугите на доктор Таца, прегърна и целуна дъщеря си и изчезна от сцената. Майкъл и неговата младоженка бяха оставени да отидат сами в своята огромна спалня.
Аполония още беше облечена в булчинската си рокля, наметната с пелерина. Чантата и куфарът й бяха пренесени от колата в стаята. На малка масичка имаше бутилка вино и чиния с дребни сватбени сладкиши. Огромното легло с балдахин нито за миг не се изплъзваше от погледите им. Младото момиче стоеше в средата на стаята и чакаше Майкъл да направи първата крачка.
И сега, когато тя беше с него, сега, когато официално я притежаваше, сега, когато нямаше никаква пречка да се наслади на това тяло и лице, за които беше мечтал всяка вечер, Майкъл не можеше да се престраши да я приближи. Наблюдавеше я как свали булчинския воал и го надипли върху един стол, а после остави булчинския венец на малката тоалетна масичка. На тази масичка имаше внушителна редица от парфюми и кремове, които Майкъл беше наредил да изпратят от Палермо. Момичето се загледа за миг в тях.
Майкъл изгаси лампите, като си мислеше, че Момичето изчаква стаята да се затъмни, за да скрие тялото си, докато се съблича. Но сицилианската луна проникна през отворените прозорци, сияйна като злато, и Майкъл отиде да пусне капаците на прозорците, но не изцяло, тъй като в стаята щеше да стане много тъмно.
Момичето още стоеше до масичката, затова Майкъл излезе и отиде долу в банята. С доктор Таца и дон Томазино бяха изпили по чаша вино, докато жените се приготвяха за лягане. Бе очаквал, когато се върне, да намери Аполония по нощница под завивките. И се бе изненадал, че майката не беше направила тази услуга на дъщеря си. Може би Аполония беше искала да й помогне да се съблече. Но беше сигурен, че е прекалено срамежлива и прекалено невинна за подобно дръзко държане.
Когато сега се върна пак в стаята, откри, че вътре е съвсем тъмно, някой беше затворил капаците изцяло. Той се добра до леглото пипнешком и видя очертанията на тялото на Аполония под завивките, обърнато с гръб към него, извито настрана и сгушено на топка. Съблече се и се мушна гол под чаршафите. Протегна ръка и докосна копринено голо тяло. Тя не беше сложила нощницата си и тази смелост го очарова. Бавно и внимателно той сложи едната си ръка на рамото й и придърпа нежно тялото й, за да я обърне към себе си. Тя се обърна бавно, ръката му докосна гърдите й — нежни и заоблени, и тогава тя се намери в ръцете му толкова бързо, че телата им се доближиха като два искряши полюса и най-после ръцете му я обгърнаха, целуваше страстно топлите й устни, притискаше тялото и гърдите й към себе си, а после претърколи своето тяло върху нейното.
Плътта и косата й бяха като опъната коприна, сега тя цялата беше само желание, диво устремена към него в еротичния екстаз на девственица. Когато я облада, дъхът й секна и тя остана неподвижна за миг, а после с мощно движение на тялото си напред обви гладките си като атлаз крака около бедрата му. Когато свършиха, бяха се вкопчили един в друг така свирепо и се притискаха така силно, че да се откъснат беше равносилно на предсмъртен гърч.
През тази нощ и през следващите седмици Майкъл Корлеоне разбра защо девствеността се ценеше толкова високо от по-примитивните хора. Това беше период на чувственост, която той никога не беше изпитвал, чувственост, примесена с усещането за мъжка сила. През тези първи дни Аполония му стана почти робиня. Обградено с доверие и обич, едно младо жизнено момиче, събудено от девствеността за чувствената осъзнатост, беше така вкусно, както напълно узрял плод.
Тя, от своя страна, освежи доста мрачната мъжка атмосфера във вилата. Беше изпратила майка си да си върви още на следващия ден след първата брачна нощ и властвуваше на общата трапеза със свежия си момичешки чар. Дон Томазино вечеряше с тях всяка вечер, а доктор Таца разказваше старите си истории, докато пиеха вино в градината със статуите, окичени с кървавочервени цветя; така вечерите минаваха сравнително приятно. През нощта в спалнята си, младоженците се любеха трескаво с часове, Майкъл не можеше да се насити на красивите форми на тялото й, на кожата й с меден цвят, на огромните й кафяви очи, блестящи от страст. От нея се излъчваше чудесен свеж мирис, мирис на нейната женска плът, и при това почти сладък и непоносимо възбуждащ. Нейната девствена страст прилягаше на неговото силно желание на младоженец и двамата често задрямваха, изтощени, едва на зазоряване. Понякога, задоволен, но още не готов да заспи, Майкъл сядаше на перваза на прозореца и съзерцаваше голото тяло на Аполония, докато тя спеше. Лицето й също беше прекрасно в съня, съвършено лице, беше виждал такива лица преди само в албуми с италиански мадони, които въпреки цялото умение на художника, нямаха вид на девственици.