През първата седмица след сватбата те ходеха на пикници и малки разходки с алфа-ромеото. Но след това дон Томазино дръпна веднъж Майкъл настрана и му обясни, че след сватбата присъствието и самоличността му са станали известни на мнозина в тази част на Сицилия и че трябва да се вземат предпазни мерки срещу враговете на семейство Корлеоне, чиито дълги ръце също се простираха до това островно убежище. Дон Томазино постави въоръжена охрана около вилата си, а двамата овчари, Кало и Фабрицио, неотлъчно бдяха от вътрешната страна на стената. Така че на Майкъл и жена му се наложи да останат в района на вилата. Майкъл прекарваше времето си, като учеше Аполония да чете и да пише на английски и да кара колата покрай вътрешната страна на оградата на вилата. По това време дон Томазино изглеждаше прекалено ангажиран и нямаше време да им прави компания. Според доктор Таца, той още имал неприятности с новите мафиоти в Палермо.
Една вечер в градината старата селянка, която работеше в къщата като слугиня, донесе чиния с пресни маслини и се обърна към Майкъл с въпроса:
— Вярно ли е това, което всички разправят, че си син на дон Корлеоне от Ню Йорк, на Кръстника?
Майкъл видя как дон Томазино поклати глава, недоволен, че всички знаят Тайната. Но старицата го гледаше с такова безпокойство, сякаш за нея беше много важно да знае истината, и Майкъл кимна.
— Познаваш ли баща ми? — попита той.
Името на жената беше Филомена, а лицето й беше набръчкано и кафяво като орех, с почернели зъби, които стърчаха от устата й. За първи път, откакто беше във вилата, тя му се усмихна.
— Кръстникът спаси живота ми на времето — каза гя, — а също и мозъка ми. — Тя посочи главата си.
Тя очевидно искаше да каже още нещо, затова Майкъл й се усмихна да я окуражи. Тя почти със страх попита:
— Вярно ли е, че Лука Брази е мъртъв?
Майкъл отново кимна и остана изненадан от израза на облекчение, изписан на лицето на старата жена. Филомена се прекръсти и каза:
— Господ да ми прости, но дано душата му вечно се пече в ада.
У Майкъл се събуди отдавнашното любопитство към личността на Брази и той изведнъж интуитивно разбра, че тази жена знае историята, която Хейгън и Сони бяха отказали да му разкажат. Той й наля чаша вино и я накара да седне.
— Разкажи ми за баща ми и Лука Брази — помоли я той нежно. — Аз знам нещо, но как са станали приятели и защо Брази беше така предан на баща ми? Не се страхувай, разкажи ми.
Набръчканото лице на Филомена, нейните черни като стафиди очи се обърнаха към дон Томазино, който по някакъв начин й даде знак, че й разрешава. И така Филомена им запълни вечерта, като им разказа своята история.
Преди трийсет години Филомена била акушерка в Ню Йорк, на Десето Авеню, и обслужвала италианската колония. Жените често забременявали и тя преуспявала. Дала добър урок на лекарите за някои неща, когато те се опитвали да се намесят при трудно раждане. Мъжът й тогава бил собственик на преуспяващ бакалски магазин, сега покойник, горкият, тя го благослови, въпреки че бил картоиграч и женкар, който никога не се сещал да сложи нещо настрана за черни дни. Така или иначе през една проклета нощ преди трийсет години, когато всички почтени хора отдавна били в леглата си, на вратата на Филомена се почукало. Тя никак не се изплашила, защото това били онези тихи часове, които бебетата предпазливо избирали, за да дойдат благополучно на този грешен свят; затова се облякла и отворила вратата. Отвън стоял Лука Брази, чиято слава още тогава била ужасна. Известно било също, че е ерген. И тогава Филомена се уплашила. Тя помислила, че е дошъл да напакости на мъжа й, че може би мъжът й безразсъдно му е отказал някоя дребна услуга.
Но Брази бил дошъл с друга цел. Той казал на Филомена, че имало една жена, която щяла да ражда, че къщата била извън квартала на известно разстояние и че тя трябвало да отиде с него. Филомена веднага усетила, че нещо не е в ред. Тази нощ жестокото лице на Брази изглеждало почти като лице на смахнат, той очевидно бил обладан от някакъв зъл дух. Опитала се да го увери, че разраждала само жени, с протичането на чията бременност е запозната, но той пъхнал в ръката й шепа зелени банкноти и грубо й заповядал да тръгне с него. Била твърде изплашена, за да откаже.
На улицата имало спрян форд, чийто шофьор бил един дол дренки с Лука Брази. Пътували не повече от трийсет минути до малка къща с ограда в Лонг Айлънд точно след моста. Къщата била двуфамилна, но очевидно наета само от Лука Брази и бандата му. Защото в кухнята седели неколцина други главорези, конто играели на карти и пиели. Брази завел Филомена по стълбите нагоре в спалнята. В леглото лежало младо хубаво момиче, което приличало на ирландка, с гримирано лице и червена коса, с издут като на свиня корем. Бедното момиче било толкова изплашено. Когато видяло Брази, то с ужас извърнало главата си, да, с ужас, и наистина изразът на омраза върху лицето на Брази бил най-ужасяващото нещо, което Филомена била виждала някога през живота си. (Тук тя отново се прекръсти.)