— Не исках да постъпя така — каза Кей. — Но никой не ми беше казал колко зле са те ударили.
Майкъл се засмя и докосна деформираната страна на лицето си.
— А-a, това ли? То е нищо. Само имам неприятности със синусите. Сега, след като съм вече в къщи, може би ще го оправя. Не можах да ти пиша или да направя нещо друго — обясни Майкъл. — Трябва да разбереш това преди всичко друго.
— Добре — каза тя.
— Имам жилище в града — продължи Майкъл. — Имаш ли нещо против да отидем там или искаш да вечеряме и да пийнем в ресторант.
— Не съм гладна — каза Кей.
Пътуваха към Ню Йорк известно време в мълчание.
— Дипломира ли се? — попита Майкъл.
— Да — каза Кей. — Учителка съм в едно училище в родния ми град. Откриха ли човека, който наистина е убил полицая? Затова ли можа да се върнеш в къщи?
За миг Майкъл не отговори.
— Да, откриха го — каза той. — Съобщението беше отпечатано във всички нюйоркски вестници. Не го ли чете?
Кей се засмя с облекчение — той отричаше, че е убиец.
— В нашия град получаваме само „Ню Йорк Таймс“ — каза тя. — Предполагам, че е било забутано някъде на осемдесет и девета страница. Ако го бях чела, щях по-рано да се обадя на майка ти. — Тязамълча, а после каза: — Странен беше начинът, по който майка ти говореше за това, бях почти повярвала, че си го направил. И точно преди да се прибереш, докато пиехме кафе, тя ми разказа за онзи луд човек, който признал.
Майкъл рече:
— Може би в началото майка ми наистина е вярвала.
— Собствената ти майка? — попита Кей. Майкъл се ухили:
— Майките са като ченгетата. Винаги вярват, в най-лошото.
Майкъл паркира колата в един гараж на Малбъри Стрийт, където, изглежда, собственикът го познаваше. Той заведе Кей зад ъгъла в някаква на вид доста разнебитена, построена от кафяви камъни къща, която се сливаше с порутените сгради наоколо. Майкъл имаше ключ за външната врата и когато влязоха вътре, Кей видя, че това е скъпо и удобно обзаведена градска къща на милионер: Майкъл я поведе към горния апартамент, който се състоеше от огромен хол, грамадна кухня и врата, която водеше към спалнята. В единия ъгъл на хола имаше барче и Майкъл сипа уиски и за двамата. Седнаха заедно на един диван и Майкъл тихо продължи:
— Можем да отидем и в спалнята.
Кей изпи голяма глътка от своята чаша и му се усмихна.
— Добре — каза тя.
На Кей й се струваше, че всичко беше почти както преди, с тази разлика, че Майкъл беше по-груб и по-прям и не така нежен. Сякаш се пазеше от нея. Но тя не искаше да се оплаква. Щеше да бъде пак като преди. Странно, но мъжете са по-чувствителни в подобни ситуации, мислеше си тя. След двегодишно прекъсване любенето с Майкъл й се струваше най-естественото нещо на света. Сякаш никога не беше отсъствувал.
— Можеше да ми пишеш, да ми се довериш — каза тя, гушейки се в него. — Щях да се подчиня на нашата „омерта“ от Нова Англия. Янките също знаят да мълчат.
Майкъл тихо се засмя в тъмнината.
— Никога не съм смятал, че ме чакаш — каза той. — Никога не съм смятал, че ме чакаш след всичко, което се случи.
Кей бързо каза:
— Аз въобще не повярвах, че си убил онези двама мъже. Освен може би, когато ми се струваше, че майка ти мисли така. Но никога не съм го вярвала със сърцето си. Твърде добре те познавам.
Тя чу как Майкъл въздъхна.
— Това, дали съм ги убил или не, няма значение — каза той. — Трябва да го разбереш.
Кей остана леко потресена от студенината в гласа му. Тя попита:
— Е, тогава ми кажи сега, убил ли си ги или не? Майкъл се облегна на възглавницата и в тъмнината проблясна светлина, когато той запали цигара:
— Ако те помоля да се омъжиш за мен, ще трябва ли да отговоря първо на този въпрос, преди ти да дадеш отговор на моя?
Кей заяви:
— Не ме интересува, аз те обичам и не ме интересува. Но ако ти ме обичаше, нямаше да се страхуваш да ми кажеш истината. Нямаше да се страхуваш, че мога да те издам на полицията. Така стоят нещата, нали? Тогава ти наистина си гангстер, а? Но мен наистина не ме интересува. Онова, за което се безпокоя, е, че ти очевидно не ме обичаш. Дори не ми се обади, когато се върна в къщи.
Майкъл държеше цигарата си и няколко искрици паднаха на голия гръб на Кей. Тя трепна леко и шеговито каза: