— Прекрасно — каза Кей. — Но ти заобикаляш въпроса за това, че мога да стана вдовица.
— Шансовете са много малки. Споменах го само за да ти дам истинска представа за нещата. — Майкъл допря носната кърпа до носа си.
— Не мога да повярвам, не мога да повярвам, че си такъв човек, ти просто не си такъв — заяви Кей. На лицето й беше изписано смущение. — Просто нищо не разбирам, как е възможно всичко това!
— Повече обяснения няма да ти давам — рече Майкъл внимателно. — Не е необходимо да мислиш за това, което ти казах, в същност то няма нищо общо с теб и с нашия живот, ако се оженим.
Кей поклати глава:
— Как може да искаш да се ожениш за мен, как може да намекваш, че ме обичаш, когато въобще не споменаваш тази дума; ти току-що каза, че обичаш баща си, но не каза, че обичаш мен, а и как би могъл, щом дотолкова не ми вярваш, че не можеш да споделиш най-важните неща в живота си? Баща ти се доверява на майка ти. Аз зная това.
— Разбира ce — съгласи се Майкъл. — Но това не значи, че й казва всичко. И знаеш ли, той има основание да и се доверява. Но не защото са се оженили и тя му е жена. А защото му е родила четири деца във време, когато не е било толкова безопасно да се раждат деца. Тя го е гледала и пазила, когато са стреляли по него. Тя е вярвала в него. Той е бил винаги човекът, на когото е била най-предана в продължение на четиридесет години. След като и ти направиш това, може би ще ти кажа някои неща, които няма да искаш да чуеш.
— На уличката в Лонг Бийч ли трябва да живеем? — попита Кей.
Майкъл кимна:
— Ще си имаме отделна къща няма да е чак толкова лошо. Моите родители няма да ни се бъркат; Нашият живот ще си е такъв, какъвто го искаме. Но докато всичко се оправи, аз трябва да живея на уличката.
— Защото за теб е опасно да живееш извън нея — каза Кей.
За първи път, откакто го познаваше, тя видя Майкъл ядосан. Това беше студен смразяващ гняв, който не се проявяваше външно с някакъв жест или промяна в гласа. Това беше студенина, която лъхаше от него като от смъртта, и Кей разбра, че тъкмо тази студенина щеше да бъде причината да реши да не се ожени за него, ако наистина решеше така.
— За всичко са виновни тези боклуци от филмите и вестниците — каза Майкъл. — Имаш неправилна представа за, баща ми и семейство Корлеоне. Ще ти дам още едно последно обяснение и то ще бъде наистина последното. Баща ми е бизнесмен, който се опитва да осигури своята жена, децата си и онези приятели, от които един ден, в случай на неприятности, може да има нужда. Той не приема законите на обществото, в което живеем, защото тези закони щяха да го обрекат на живот, който не е подходящ за човек като него — човек с изключителна сила и характер. Онова, което трябва да разбереш, е, че той смята себе си за равен на онези велики хора, като президентите и министър-председателите, като върховните съдии и губернаторите на щати. Той отказва да постави тяхната власт над своята. Той отказва да живее по закони, създадени от други, закони, които го обричат на подчинение за цял живот. Неговата крайна цел е да влезе в това общество, но със сила, тъй като обществото в същност не покровителствува онези свои членове, които нямат своя лична сила. Междувременно той действува според своя система от етични правила, които счита за далеч по-добри от законната структура на обществото.
Кей го гледаше с невярващи очи.
— Но това е абсурд — каза тя. — Какво ще стане, ако всички се смятат за такива? Как би могло обществото да функционира? Та ние ще се върнем във времето на пещерните хора. Майк, ти не вярваш в това, което казваш, нали?