— Заповядайте, господин Валенти — каза той. — Както обикновенно, петте хиляди, с които започвате. — Нино драсна подписа си най-отдолу на листчето и супервайзърът го сложи в джоба си. Той кимна на крупието.
Крупието с невероятно ловки пръсти извади от вградените отделения пред себе си купчета от чипове за по сто долара в жълто и червено. За по-малко от пет секунди пред Нино бяха наредени равни купчинки от стодоларови чипове, във всяко купче по десет чипа.
На масата имаше шест квадрата, по форма малко по-големи от картите за игра, изписани с бяло върху зеленото сукно пред местата, където трябваше да седнат играчите. Сега Нино-залагаше на три от тези квадрата, с единични чипове, така че играеше три ръце по сто долара всяка. Отказа се да рискува, като играе на трите квадрата, защото крупието беше изтеглил шестица, с която можеше да загуби, и наистина загуби. Нино прибра своите чипове и се обърна към Джони Фонтейн.
— Така трябва да се започва вечерта, нали, Джони? Джони се усмихна. Беше странно, че комарджия като Нино подписва разписка, когато играе. На големите играчи обикновено имаха доверие. Може би се страхуваха, че като пие, няма да си спомни колко чипове е купил. Те не знаеха, че Нино помни всичко.
Нино продължи да печели и след третия тур даде на келнерката знак с пръст. Тя отиде до барчето в дъното на стаята и му донесе неговото любимо ръжено уиски във водна чаша. Нино взе чашата и я премести в другата си ръка, за да може да прегърне келнерката.
— Седни при мен, сладурче, и изиграй няколко ръце. Донеси ми щастие.
Келнерката беше много красиво момиче, но Джони виждаше, че тя е само една професионалиста, без нищо човешко в нея, въпреки че се стараеше да не изглежда такава. Усмихваше се на Нино, но устата и в същност беше зейнала за един от онези жълти чипове. По дяволите, помисли си Джони, защо да не получи и тя нещичко? Само съжаляваше, че Нино не получава нещо по-добро за парите си.
Нино остави келнерката да играе следващите турове, после й даде един чип и я тупна по задника, за да я отпрати от масата. Джони й направи знак да му донесе чаша уиски. Тя го направи, но така, сякаш играеше най-драматичния момент в най-драматичния филм, правен някога. Сега тя съсредоточи всичките си усилия да очарова великия Джони Фонтейн. Насили очите си да заискрят от желание, походката й беше възможно най-сексапилната, устата й беше съвсем леко разтворена, сякаш готова да захапе най-близкостоящата част на очевидния обект на своята страст. Приличаше на разгонено женско животно, но в действията й имаше преднамереност. Джони Фонтейн си помисли: Боже господи, и тя е като всички. Така действуваха всички жени, които искаха да го заведат в леглото си. Този подход имаше успех само когато беше прекалено пиян, но сега той не беше пиян. Хвърли на момичето една от своите прочути усмивки и каза: „Благодаря, сладурче.“ Момичето го погледна и разтегна устните си в благодарствена усмивка, очите й съвсем се замъглиха, тялото й се напрегна, цялото й туловище се изви леко назад чак до дългите тънки крака, обути в мрежести чорапи. Сякаш тялото й се разтърсваше от огромно напрежение, гърдите се издигаха, напъваха нейната тънка и пестеливо скроена блузка до скъсване. После цялото и тяло леко потръпна и издаде едва ли не някакъв сексуален звук. Цялостното впечатление беше на жена, която получава оргазъм, само защото Джони Фонтейн й се е усмихнал и й е казал „Благодаря, сладурче.“ Беше изиграно много добре. Беше изиграно по-добре от всеки друг път. Но той вече знаеше, че всичко е изкуствено. И знаеше с абсолютна сигурност, че курвите, които правят това, не ги бива в леглото.
Той я наблюдаваше как се връща на мястото си, докато пиеше бавно уискито. Не му се гледаше този малък трик отново. Тази вечер не беше в настроение за такива неща.
Това се случи час преди Нино Валенти да припадне. Отначало той започна да се накланя, политна назад и щеше да се строполи от стола право на пода. Но супервайзърът и помощниникът на крупието бяха нащрек още след като политна и го уловиха, преди да бе паднал на пода. Те го вдигнаха и го занесоха през дръпнатите завеси в спалнята.
Джони наблюдаваше как келнерката помага на двамата мъже да съблекат Нино и да го мушнат под завивките на леглото. Супервайзърът броеше чиповете на Нино и си записваше нещо в тефтерчето, след което се погрижи за чиповете на крупието върху масата. Джони го попита:
— От колко време продължава това? Супервайзърът сви рамене:
— Тази вечер припадна рано. Първия път извикахме лекар, той оправи господин Валенти и го посмъмри. После Нино ни нареди да не викаме лекар, ако припадъкът се повтори, само да го сложим в леглото и щял да е добре на сутринта. Така и правехме. Той е голям късметлия, тази вечер пак спечели, почти три бона.