Беше петък и той реши да прекара края на седмицата с Върджиния и децата. Обади й се по телефона, за да й каже, че ще отиде. Но в същност, за да й даде възможност да му откаже. Но тя никога не му отказваше. Нито веднъж през всичките тези години, откакто бяха разведени. Защото никога нямаше да откаже на дъщерите си да се срещнат с баща си. Каква жена, мислеше си Джони. Той имаше късмет с Върджиния. И макар да знаеше, че държи на Джини много повече, отколкото на всяка друга жена, той знаеше, че им е невъзможно да живеят заедно като мъж и жена. Може би когато станеха на шейсет и пет, както когато се пенсионираш, щяха да се оттеглят заедно, да се оттеглят от всичко.
Но действителността разби тези негови мисли, когато пристигна там и откри, че Върджиния също е в лошо настроение и че дъщерите му не държат чак толкова да се видят с него, защото за края на седмицата им беше обещано едно посещение, у приятелки в калифорнийско ранчо, където да пояздят.
Той каза на Върджиния да изпрати момичетата на ранчото и ги целуна за довиждане с разбираща усмивка. Той наистина ги разбираше много добре. Кое дете не би предпочело да отиде да язди в някое ранчо, вместо да остане с един начумерен баща, който само се опитваше да се държи като баща. Той каза на Върджиния:
— Ще изпия една-две чашки, а после и аз ще се чупя.
— Добре — каза тя. Този беше един от лошите й дни, случваше й се рядко, но й личеше. Не й беше много лесно да води такъв живот.
Върджиния го видя, че си пийва доста, затова го попита:
— Защо се опитваш да си оправиш настроението? Всичко ти върви чудесно. Не съм и сънувала, че си имал качества да бъдеш толкова добър бизнесмен.
Джони й се усмихна.
— Не е чак толкова трудно — каза той. А в същото време си мислеше: значи това била работата. Той разбираше жените и сега знаеше, че Върджиния се чувствува зле, защото си мисли, че всичко става, както той иска. Жените наистина мразеха да виждат, че на техните мъже им върви прекалено много. Това ги дразнеше. Караше ги да се чувствуват по-несигурни във влиянието, което упражняват върху тях чрез привързаността, навика или брачните връзки. Затова повече за да я развесели, отколкото да се оплаче, той каза: — По дяволите, какво значение има това, щом не мога да пея.
В гласа на Върджиния имаше досада:
— О, Джони, ти не си вече дете. Ти си на трийсет и пет. Защо продължаваш да се тревожиш за това глупаво пеене? И без това като продуцент печелиш повече.
Джони я погледна с любопитство и каза:
— Аз съм певец. Обичам да пея. Какво общо има тук възрастта?
Върджиния стана нетърпелива:
— Никога не съм обичала пеенето ти. И сега, когато показа, че можеш да правиш филми, аз съм доволна, че не можеш вече да пееш.
И двамата останаха изненадани, когато Джони викна с гняв:
— Това, което казваш, е мръсно и долно. — Той беше потресен. Как беше възможно. Върджиния да изпитва такова нещо, как можеше толкова много да не го харесва?
Върджиния се засмя, че го е засегнала и защото беше направо скандално да й се сърди, му каза:
— Как мислиш, че се чувствувах аз, когато всички тези момичета тичаха след теб заради пеенето ти? Как би се чувствувал ти, ако аз тръгнех с гол задник по улицата, за да хукнат мъжете подир мен? Това беше твоето пеене и аз исках да загубиш гласа си и никога вече да не можеш да пееш. Но това беше преди да се разведем.
Джони допи чашата си:
— Ти нищо не разбираш. Съвсем нищо. — Той отиде в кухнята и набра номера на Нино. Набързо уреди двамата да отидат в Палм Спрингс на уикенд и даде на Нино телефона на едно момиче, на което да се обади, на една съвсем нова секс бомба, която се канеше да свали. — Тя ще доведе и приятелката си за теб — каза Джони. — Ще дойда след час.
Когато той си тръгна, Върджиния се сбогува с него хладно. Не му пукаше, това беше един от малкото пъти, когато й се беше ядосал. По дяволите, щеше просто да се измъкне в края на седмицата и да се освободи от всичката отрова в себе си.
И действително, в Палм Спрингс всичко беше чудесно. Джони си имаше собствена къща там и по това време на годината тя винаги беше отворена и снабдена с всичко. Двете момичета бяха достатъчно млади, за да им доставят удоволствие, и не много алчни за облаги. Няколко души дойдоха да им правят компания край басейна до вечерта. Нино отиде в стаята си със своето момиче да се приготви за вечеря и за един сеанс набързо, докато е още топъл от слънцето. Джони не беше в настроение за такива неща, затова изпрати момичето си, елегантна блондинка на име Тайна, да вземе душа си горе сама. Никога не можеше да се люби с друга жена, след като се беше карал с Върджиния.