— Не се обиждам. — Той се обърна към Джулс: — Глупаво беше да го казваш. Семейство Корлеоне иска да се погрижи за теб. Мислиш ли, че съм толкова глупав, да те моля да вършиш неща, които ненавиждаш? Но дори и така да е, какво от това? По дяволите, помръдна ли си някой друг пръста, за да ти помогне, когато беше в беда? Когато чух, че искаш да станеш отново истински хирург, отделих много време, за да разбера дали мога да ти помогна. Мога да ти помогна. Не те моля за нищо. Но поне можеш да приемеш връзката ни като приятелска, а аз ще знам, че ще направиш за мен онова, което би направил за който и да е добър приятел. Това е обвързването за мен. Но ти можеш и да откажеш.
Том Хейгън наведе глава и се усмихна. Дори самият дон не би могъл да го каже по-добре.
Джулс се червеше:
— Майк, аз въобще не исках да кажа това. Много съм благодарен и на теб, и на баща ти. Забрави казаното.
Майкъл кимна и отговори:
— Добре. Докато болницата бъде построена и открита, ти ще бъдеш главен лекар на четирите хотела. Набери си персонал. Заплатата ти също се увеличава, но това можеш да обсъдиш по-късно с Том. А ти, Луси, искам да вършиш нещо по-важно. Да координираш работата във всички магазини, които ще бъдат открити в безистените на хотелите. По финансовите въпроси. Или да ангажираш момичетата, които ще ни трябват за работа в казината, просто нещо такова. Така че, ако Джулс не се ожени за теб, ще бъдеш богата стара мома.
През цялото време Фреди беше дърпал ядосано ст пурата си. Майкъл се обърна към него и нежно каза:
— Аз съм само пратеник на дон Корлеоне, Фреди. Онова, което иска ти да правиш, естествено ще ти го каже самият той, но съм сигурен, че то ще е достатъчно важно, за да останеш доволен. Всички ни докладват каква голяма работа си свършил тук.
— Тогава защо ми е обиден? — попита Фреди жално. — Само защото казиното работи на загуба ли? Но не аз го контролирам, а Моу Грийн. Какво, по дяволите, иска Стария от мен?
— Не се тревожи — каза Майкъл. Той се обоърна към Джони Фонтейн: — Къде е Нино? С нетърпение очаквах да го видя.
Джони сви рамене:
— Нино е доста болен. Една сестра се грижи за него в стаята му. Но докторът казва, че трябва да постъпи в психиатрия, че се опитвал да се самоубие. Той, Нино!
Майкъл, наистина изненадан, каза замислено:
— Нино винаги е бил добър човек. Никога не съм чул да е направил нещо долно, да каже нещо, за да обиди някой. Никога не го е било грижа за нищо. Освен за пиенето.
— Да — каза Джони. — Затрупват го с пари, може да получи много работа като певец или в киното. Получава по петдесет бона на филм и ги профуква. Пет пари не дава за славата. През всичките тези години, откакто сме приятели, никога не съм го видял да извърши нещо долно. И сега кучият му син иска да се умори с пиене.
Джулс се канеше да каже нещо, когато на вратата на апартамента се почука. Той остана изненадан, когато човекът във фотьойла, който стоеше най-близо до вратата, не стана да види кой е, а продължи да си чете вестника. Хейгън беше този, който отиде да отвори вратата. И беше почти изблъскан настрана, когато Моу Грийн влезе с едри крачки в стаята, следван, от двамата си телохранители.
Моу Грийн беше красив скандалджия, който си беше създал репутация на изпълнител на смъртни присъди в Бруклин. Беше се заел с комара и беше заминал на Запад да търси щастието си, пръв беше разбрал възможностите на Лас Вегас и беше построил едно от първите казина тук. Все още изпадаше понякога в дива ярост и всички в хотела се страхуваха от него, включително и Фреди, Луси и Джулс Сигал. Винаги когато беше възможно, те избягваха да се срещат с него.
Красивото му лице сега беше мрачно. Той се обърна към Майкъл Корлеоне:
— Чаках тук, за да поговоря с теб, Майк. Утре имам много важна работа, затова реших да те потърся тази вечер. Съгласен ли си?
Майкъл Корлеоне го погледна с някак приятелска изненада:
— Разбира се — каза той. И направи знак към Хейгън. — Том, дай нещо за пиене на господин Грийн.
Джулс забеляза, че човекът на име Албърт Нери напрегнато изучава Моу Грийн, без да обръща никакво внимание на телохранителите му, които се бяха подпрели на вратата. Той знаеше, че тук, във Вегас, не можеха да си позволят никакво насилие. Това беше изрично забранено като нещо фатално за целия проект за превръщането на Вегас в легално убежище на американските комарджии.
Моу Грийн нареди на телохранителите си:
— Купете чипове за всички тук, за да могат да поиграят за сметка на заведението. — Той явно имаше пред вид Джулс, Луси, Джони Фонтейн и телохранителя на Майкъл — Албърт Нери.
Майкъл Корлеоне кимна любезно:
— Това е добра идея. — Едва тогава Нери стана от стола си и се приготви да последва останалите навън.