— Тогава защо не ги поканиш у нас някоя вечер и не успокоиш сестра си? — попита Кей. — Горката, тя е толкова разтревожена за това какво мислиш за мъжа й. Кажи й го. Кажи и да си избие тази глупава тревога от главата.
— Не мога да го направя — каза Майкъл. — Ние не говорим за тези неща в нашето семейство.
— Искаш ли да й кажа това, което ти ми каза? — попита Кей. Тя изпадна в недоумение защо той толкова дълго обмисля предложението й, което очевидно беше точно онова, което трябваше да се направи. Накрая той каза:
— Не, не мисля, че трябва да го сториш. Не мисля, че това ще помогне. Тя пак ще се тревожи. То е нещо, за което никой нищо не може да направи.
Кей беше смаяна. Тя разбра, че Майкъл винаги се държи малко по-студено със сестра си Кони, отколкото с всеки друг, въпреки привързаността на Кони.
— Но ти не обвиняваш Кони за убийството на Сони, нали? — попита тя.
Майкъл въздъхна.
— Разбира се, че не — каза той. — Тя е моята малка сестра и аз много я обичам. Мъчно ми е за нея. Карло се оправи, но той наистина не е мъж за нея. Нали разбираш? Хайде да забравим за това.
Не беше в стила на Кей да досажда и тя остави този разговор. Освен това беше разбрала, че Майкъл не е човек, на когото може да се додява, че той можеше да стане студен и неприветлив. Знаеше, че тя е единственият човек в света, който може да пречупи волята му, но знаеше също, че ако го прави твърде често, щеше да разруши тази своя сила. А животът й с него през последните две години я беше накарал да го заобича още по-силно.
Обичаше го, защото той беше винаги честен. Странно нещо. Но той беше винаги честен към всички около него, никога не се налагаше дори в дребните неща. Забелязала беше, че сега той е много властен човек и в къщата идваха хора да се съветват с него и да го молят за услуги, като се отнасяха към него с почит и уважение, но едно нещо, повече от всичко друго, го беше направило много скъп за нея.
Откакто Майкъл се беше върнал от Сицилия с деформираното си лице, всички в семейството се опитваха да го накарат да се подложи на пластична операция. Майката на Майкъл непрестанно го преследваше и настояваше за това. На един неделен обед, когато цялото семейство се беше събрало, тя му викна:
— Приличаш на гангстер от филмите, оправи си лицето от уважение към бога и бедната ти жена. Така и носът ти ще престане да тече като на пиян ирландец.
Дон Корлеоне, който седеше начело на масата и наблюдаваше всичко, се обърна към Кей:
— Притеснява ли те това?
Кей поклати глава. Дон Корлеоне каза на жена си:
— Ти вече нямаш власт над него, това не е твоя работа. — Старата жена веднага си замълча. Не защото се страхуваше от мъжа си, но защото щеше да бъде неучтиво да спори пред другите за такова нещо.
Но Кони, любимката на дон Корлеоне, дойде от кухнята, където приготвяше неделния обяд, и със зачервено от печката лице каза:
— Мисля, че Майкъл трябва да си оправи физиономията. Той беше най-красивият в семейството, преди да пострада. Хайде, Майк, кажи, че ще го сториш.
Майкъл погледна към нея разсеяно. Изглеждаше така, сякаш наистина не беше чул нищо от казаното. И не отговори. Кони застана зад баща си.
— Накарай Майк да го направи — помоли тя дон Корлеоне. Двете й ръце се бяха отпуснали нежно върху раменете му и тя го поглади по врата. Тя беше единственият Човек, който си позволяваше да се държи толкова свойски с него. Обичта й към нейния баща беше затрогваща. Тя му се доверяваше като малко момиченце. Дон Корлеоне я потупа по ръката и каза:
— Всички тук умираме от глад. Сложи спагетите на масата и тогава приказвай.
Кони се обърна към мъжа си и каза:
— Карло, тогава ти накарай Майк да си оправи лицето. Може би ще те послуша. — От гласа й се подразбираше, сякаш Майкъл и Карло Рици имаха някаква приятелска връзка, която е над всичко и всички.
Карло, чудесно почернял, с добре подстригана и сресана руса коса, сръбна от чашата си домашно вино и заяви: