Майкъл остро се намеси. Той се обърна към Тесио, сега съвсем като шеф:
— Има неща, за които се водят преговори, и те ще отговорят на въпросите ти и ще дадат отговор на съмненията ти. Ако моята дума не е достатъчна за теб, попитай своя дон.
Но Тесио разбра, че вече е отишъл твърде далеч. Ако посмееше да попита дон Корлеоне, щеше да направи Майкъл свой враг. Затова сви рамене и заяви:
— Казах го за доброто на семейството, не за себе си. Аз мога да се погрижа за себе си.
Майкъл му се усмихна приятелски:
— Тесио, аз никога за нищо не се съмнявам в теб. И никога не съм се съмнявал. Но довери ми се и ти. Разбира се, аз не мога да се меря с теб или Пийт в тези неща, но в края на краищата баща ми е до мен да ме води. Няма да се справя зле, ще бъде добре за всички.
Съвещанието свърши. Голямата новина беше, че на Клеменза и Тесио щеше да бъде разрешено да образуват свои собствени семейства от отрядите си. Тесио щеше да получи хазарта и доковете в Бруклин, а Клеменза — хазарта в Манхатън и връзките на семейството на хиподрума за конни надбягвания в Лонг Айлънд.
Двамата довереници си отидоха не много доволни и все още леко разтревожени. Карло Рици се позабави, надявайки се, че е дошло времето, когато ще бъде третиран като член на семейството, но бързо забеляза, че Майкъл не е на същото мнение. Той остави дон Корлеоне, Том Хейгън и Майкъл сами в ъгловия кабинет. Албърт Нери го изпрати навън от къщата и Карло забеляза, че Нери остана на вратата да го наблюдава как пресича залятата от светлина уличка.
Тримата мъже в кабинета се бяха разположили така, както можеха да се разположат само хора, които години наред бяха живели в една къща, в едно семейство. Майкъл поднесе мастика на дон Корлеоне и скоч на Том Хейгън. Самият той също си сипа уиски, което правеше рядко.
Том Хейгън заговори пръв:
— Майк, защо ме изключваш от акцията? Майкъл изглеждаше изненадан:
— Ти ще бъдеш моят човек номер едно във Вегас. Ние напълно ще се легализираме и ти ще си нашият юрист. Какво по-важно от това може да има?
Хейгън се усмихна малко тъжно:
— Не говоря за това. Говоря за Роко Лампоне, който формира нов отряд без мое знание. Говоря за това, че работиш направо с Нери, а не чрез мен или някой довереник. Освен, разбира се, ако не знаеш какво върши Лампоне.
Майкъл тихо попита:
— Как разбра за отряда на Лампоне?
Хейгън сви рамене:
— Не се тревожи, няма изтичане на информация, никой друг не знае. Но от място като моето аз виждам какво става. Ти осигури на Лампоне собствени възможности за действия, даде му много свобода. Затова той има нужда от хора, които да му помагат в неговата малка империя. А за всеки, когото той вземе на работа, трябва да ми бъде докладвано на мен. И аз забелязвам, че всички, които той включва във ведомостта, са малко прекалено добри за тази работа и получават малко повече пари, отколкото тази дейност заслужава. Между другото, избрал си подходящ човек, като си се спрял на Лампоне. Той действува идеално.
Майкъл се намръщи:
— Не чак толкова идеално, щом ти си забелязал. Но както и да е, дон Корлеоне избра Лампоне.
— Добре — каза Том. — И така, защо ме изключваш от акцията?
Майкъл се обърна към него и без да трепне, му каза:
— Том, ти не можеш да бъдеш военновременен consigliori. Нещата може да се влошат с този ход, който се опитваме да направим, може да ни се наложи да се бием. И аз искам да те махна от огневата линия, просто за всеки случай.
Лицето на Хейгън почервеня. Ако дон Корлеоне му беше казал същото нещо, той щеше да го приеме смирено. Но защо, по дяволите, Майкъл правеше такъв прибързан извод?
— Добре — каза той, — но аз също мисля като Тесио. Мисля, че подхождате към въпроса неправилно. Правите този ход от позицията на слабост, а не на сила. Това е винаги лошо. Барзини е като вълк и ако той ви разкъса парче по парче, другите фамилии няма да се втурнат да помагат на Корлеонови.
Най-после дон Корлеоне заговори:
— Том, Майк не си измисля тези неща сам. Аз го посъветвах по тези въпроси. Има неща, които може би ще трябва да бъдат извършени и за които не искам в никакъв случай да съм отговорен. Това е мое желание, не на Майкъл. Никога не съм те мислил за лош consigliori. Мислех Сантино за лош дон, лека му пръст. Той имаше добро сърце, но не биваше да оглави семейството, когато на мен ми се случи онова малко нещастие. А кой е могъл да си представи, че Фредо ще стане лакей на жените? Затова не се огорчавай. Аз се доверявам на Майкъл така, както на теб. По причини, които не можеш да знаеш, ти не бива да имаш никакво участие в онова, което може да се случи. Между другото, аз предупредих Майкъл, че създаването на тайния отряд на Лампоне няма да убегне от твоя поглед. Така че това показва, че ти имам вяра.