Сутринта след погребението всички най-важни служители на семейство Корлеоне се събраха на уличката. Малко преди обяд те бяха приети в празната къща на дон Корлеоне. Прие ги Майкъл Корлеоне.
Те почти изпълниха ъгловия кабинет. Там бяха двамата довереници, Клеменза и Тесио, Роко Лампоне със своя благоразумен и авторитетен вид; Карло Рици — много тих и много добре знаещ мястото си; Том Хейгън — изоставил своята юридическа роля да се опитва да обединява всички в това критично положение; Албърт Нери, опитващ се да е физически близо до Майкъл, като палеше цигарата на новия си дон и пълнеше чашата му, за да покаже с всичко това непоколебима преданост, независимо от нещастието, сполетяло семейство Корлеоне.
Смъртта на дон Корлеоне беше голямо нещастие за семейството. Без него сякаш половината им сила се бе свършила, а също и всичките им възможности за споразумение със съюза Барзини—Таталия. Всички, в стаята знаеха това и чакаха да чуят какво ще каже Майкъл. В техните очи той още не, беше новият дон; той не беше заслужил нито поста, нито титлата. Ако Кръстникът беше останал жив, той би могъл да осигури поемането на поста от сина си, но сега това въобще не беше сигурно.
Майкъл изчака, докато Нери раздаде чашите. После тихо започна:
— Искам само да кажа на всички присъствуващи тук, че разбирам какво чувствуват. Зная, че всички вие уважавате баща ми, но сега трябва да се тревожите вече за себе си и за своите семейства. Някои от вас се чудят как ще се отрази случилото се върху плановете и обещанията, които аз дадох. Е, добре, отговорът на това е: по никакъв начин. Всичко продължава както преди.
Клеменза поклати своята огромна, космата като на бизон глаза. Косата му беше стоманеносива, а чертите на лицето му, дълбоко врязани в пластове тлъстина — неприятни:
— Барзини и Таталия ще ни притиснат наистина сериозно, Майк. Ти или трябва да се биеш с тях, или да преговаряш. — Всички в стаята забелязаха, че Клеменза не беше използувал официалната форма на обръщение към Майкъл, а още по-малко титлата дон.
— Ще почакаме и ще видим какво ще стане — отговори Майк. — Нека те първи нарушат мира.
Тесио се обади със своя тих глас:
— Те вече го нарушиха, Майк. Тази сутрин откриха в Бруклин две нови кантори за залагания. Съобщи ми го полицейският капитан, който се занимава със списъка за покровителствуване в участъка. След месец в целия Бруклин няма да има къде да си закача шапката.
Майкъл се втренчи в него замислено:
— Предприе ли нещо?
Тесио поклати своята подобна на пор глава.
— Не, не съм — каза той. — Не исках да ти създавам неприятности.
— Добре — каза Майкъл. — Само стойте мирно. И мисля, че това е, което искам да кажа на всички ви. Само стойте мирни. Не се поддавайте на никакви провокации. Дайте ми няколко седмици да оправя нещата, да видя откъде ще задуха вятърът. Тогава ще направя възможно най-добрата сделка за всички присъствуващи тук. Тогава ще имаме последна среща и ще вземем някои последни решения.
Той не обърна внимание на тяхното изумление, а Албърт Нери един по един ги изведе навън. Майкъл внезапно се обади:
— Том, остани за няколко минути.
Хейгън отиде до прозореца, който гледаше към уличката. Той изчака, докато видя, че Нери извежда от охранявания портал двамата довереника, Карло Рици и Роко Лампоне. После се обърна към Майкъл и попита:
— Успя ли да поемеш всички политически връзки на Стария?
Майкъл със съжаление поклати глава:
— Не всички. Трябваха ми още четири месеца. Двамата с дон Корлеоне работехме по този въпрос. Но имам всички съдии, това свършихме най-напред и някои от по-важните хора в Конгреса. И разбира се, големите клечки от партиите тук, в Ню Йорк, не бяха никакъв проблем. Семейство Корлеоне е много по-силно, отколкото всички си мислят, но се надявах да се осигуря отвсякъде. — Той се усмихна на Хейгън: — Предполагам, че досега си разбрал вече всичко.
Хейгън кимна:
— Не беше трудно. Освен това — защо искаше да ме изключиш от играта. Но си сложих Сицилианската шапка и накрая разбрах и него.