Майкъл се засмя:
— Старият каза, че ще се сетиш. Но това е разкош, който не мога вече да си позволя. Поне през следващите няколко седмици. По-добре се обади във Вегас и говори с жена си. Кажи й, че е само за няколко седмици.
Хейгън замислено попита:
— Как смяташ, че ще те атакуват?
Майкъл въздъхна:
— Дон Корлеоне ме инструктира. Чрез някой близък. Барзини ще нанесе удара чрез някой близък, когото, по общо мнение, аз няма да подозирам.
Хейгън му се усмихна:
— Някой като мен. Майкъл също му се усмихна:
— Ти си ирландец, на теб няма да се доверят.
— Аз съм от немско-американски произход — заяви Хейгън.
— За тях това е все същото — каза Майкъл. — Няма да се обърнат към теб, няма да се обърнат и към Нери, защото е бил полицай. Освен това, и двамата сте прекалено близо до мен. Не могат да рискуват толкова. Роко Лампоне пък не е достатъчно близо. Затова ще бъде или Клеменза, или Тесио, или Карло Рици.
Хейгън тихо каза:
— Обзалагам се, че ще е Карло Рици.
— Ще видим — каза Майкъл. — Няма дълго да чакаме.
Започна се на следващата сутрин, когато Хейгън и Майкъл закусваха заедно. Майкъл отиде в кабинета да види кой звъни по телефона и когато се върна в кухнята, каза на Хейгън:
— Всичко е уредено. Ще се срещна с Барзини след седмица. За да сключим нов мирен договор, след като дон Корлеоне е мъртъв. — Майкъл се засмя.
Хейгън попита:
— Кой ти се обади, кой е установил връзката? — И двамата знаеха, че човекът от семейство Корлеоне, който беше установил връзката, беше станал предател.
Майкъл се усмихна на Хейгън тъжно и със съжаление.
— Тесио — отговори той.
Довършиха закуската си в мълчание. Когато пиеха кафето, Хейгън поклати глава:
— Бях готов да се закълна, че ще бъде Карло или може би Клеменза. Не допусках, че ще е Тесио. Той е най-добрият от тримата.
— Той е най-интелигентният — каза Майкъл. — Ще ме предаде на Барзини, за да наследи семейство Корлеоне. Той смята, че ако остане при мен, ще бъде очистен; смята, че аз не мога да спечеля.
Хейгън помълча, преди да попита неохотно:
— Доколко вярно е преценил той нещата? Майкъл сви рамене:
— Изглежда, лошо. Но баща ми беше единственият, който разбираше, че политическите връзки и власт струват колкото десет бойни отряда. Мисля, че сега държа в ръцете си по-голямата част от политическата власт на баща си, но съм в същност единственият, който знае това. — Той хвърли на Хейгън една окуражаваща усмивка. — Ще ги накарам да ме наричат дон. Но се чувствувам ужасно заради Тесио.
Хейгън попита:
— Съгласи ли се да се срещнеш с Барзини?
— Да — каза Майкъл. — След седмица. В Бруклин, на територията на Тесио, където ще бъда в безопасност. — Той се засмя отново.
Хейгън го предупреди:
— Бъди внимателен дотогава.
За първи път Майкъл се обърна студено към Хейгън:
— Нямам нужда от consigliori, за да ми се дават такива съвети.
През седмицата, предхождаща мирната среща между семейства Корлеоне и Барзини, Майкъл показа на Хейгън колко внимателен може да бъде. Той изобщо не си подаде главата навън от уличката и не прие никого, без Нери да бъде при него. Яви се само едно досадно усложнение. Най-големият син на Карло щеше да получи първо причастие в католическата църква и Кей помоли Майкъл да му бъде кръстник. Майкъл отказа.
— Не те моля често — заяви Кей. — Моля те да направиш това само заради мен. Кони толкова силно го желае. И Карло, също. За тях това е много важно. Моля те, Майкъл.
Тя видя, че той се ядоса на настойчивостта й и очакваше, че ще откаже. Затова остана изненадана, когато кимна:
— Добре. Но аз не мога да напусна уличката. Кажи им да уредят свещеникът да дойде да кръсти детето тук. Ще платя, колкото и да струва. Ако имат неприятности с хората от църквата, Хейгън ще уреди всичко.
И така, в деня преди срещата със семейство Барзини, Майкъл Корлеоне стана кръстник на сина на Карло и Кони Рици. Той подари на момчето изключително скъп ръчен часовник със златна верижка. В дома на Карло имаше малко тържество, на което бяха поканени двамата довереника, Хейгън, Лампоне и всички, които живееха на уличката, включително, разбира се, и вдовицата на дон Корлеоне. Кони беше така разчувствувана, че цялата вечер прегръщаше и целуваше брат си и Кей. Дори Карло Рици се разчувствува и стискаше ръката на Майкъл и го наричаше „Кръстник“ по всякакъв повод — по стар селски обичай. Сам Майкъл никога не се беше държал така любезно, така непринудено. Кони пошепна на Кей:
— Мисля, че Карло и Майк ще бъдат вече истински приятели. Подобни неща винаги сближават хората.