Семейство Корлеоне знаеше за Албърт Нери. За него се носеха легенди като за жесток, но справедлив полицай, беше си създал репутация на човек, с когото шега не бива, и човек, който може да вдъхне страх само със собствената си личност и без униформата и полагащия му се пистолет. Семейство Корлеоне се интересуваше от такива хора. Фактът, че беше полицай, нямаше голямо значение. Много млади хора тръгваха по погрешен път, за да открият истинското си призвание. Обикновено времето и съдбата ги вкарваха в правия път.
Пийт Клеменза със своя остър нюх за добри служители обърна вниманието на Хейгън върху аферата Нери. Хейгън изучи копието от официалното полицейско досие и изслуша Клеменза. Той каза:
— Може би това е един нов Лука Брази.
Клеменза енергично кимна с глава. Въпреки че беше много дебел, на лицето му нямаше и следа от обичайната за дебелите хора благост:
— Точно така мисля и аз. Майк трябва сам да проучи това дело.
И така още преди Албърт Нери да бъде прехвърлен от временния арест на север, където щеше да бъде постоянното му местожителство, той беше информиран, че съдията е преразгледал делото му въз основа на нова информация и писмени клетвени декларации, представени от високопоставени полицейски служители. Присъдата беше изменена в условна и той беше свободен.
Албърт Нери не беше глупак, а и тъстът му не беше срамежливо кокиче. Нери научи какво се е случило и се отплати на своя тъст, като се съгласи да даде развод на Рита. После предприе едно пътуване до Лонг Бийч, за да благодари на благодетеля си. Разбира се, това беше уредено предварително. Майкъл го прие в своя кабинет.
Нери изрази своята благодарност в официален тон и беше изненадан и поласкан от сърдечността, с която Майкъл прие благодарностите му.
— Дявол да го вземе, не можех да позволя да натопят така мой сънародник-сицилианец — каза Майкъл. — На теб трябваше да ти дадат медал. Но тези проклети политици пет пари не дават за друго, освен за клюките, които влияят на общественото мнение. Слушай, аз никога нямаше да се намеся, ако не бях проверил всичко и не бях се уверил какъв лош късмет си имал. Един от моите хора говори със сестра ти и тя ни каза как винаги си се тревожил за нея и нейното дете, как си се карал на детето и и не си му позволил да тръгне по лош път. Твоят тъст казва, че си най-свестният човек в света. Това е рядкост. — Майкъл тактично не спомена нищо за това, че жената на Нери го е напуснала.
Те поприказваха малко. Нери винаги се беше славил като мълчаливец, но сега се улови, че разговаря съвсем свободно и открито с Майкъл Корлеоне. Майкъл беше само с около пет години по-голям от него, но Нери разговаряше с него сякаш с много по-възрастен човек, достатъчно възрастен, за да му бъде баща.
Най-после Майкъл каза:
— Няма никакъв смисъл да те измъкваме от затвора и после да те оставим на сухо без работа. Мога да ти осигуря някакво занимание в Лас Вегас, там ти с твоя опит можеш да служиш като охрана в някой хотел. Или ако има някой малък бизнес, с който би искал да се занимаваш, мога да уредя въпроса, с банките да ти дадат заем за капитал.
Нери беше завладян от смущение и признателност. Той гордо отказа и после добави:
— При всички случаи, с тази условна присъда трябва да съм под съдебен надзор.
Майкъл решително заяви:
— Това са незначителни подробности, мога да ги уредя. Забрави за този надзор, а за да не придирят много банките, ще се разпоредя да заличат „жълтия ти чаршаф“.
„Жълтият, чаршаф“ беше полицейското досие с престъпните деяния, извършени от даден човек. Обикновено то се предоставяше на съдията, когато той преценяваше каква присъда да даде на признат за виновен престъпник. Нери беше служил достатъчно дълго в полицията, за да знае, че много нарушители на закона, на които още не им бяха дадени присъди, бяха третирани от съдиите със снизхождение, защото подкупени служители от полицейския отдел за досиета им предоставяха чист „жълт чаршаф“. Затова той не беше много изненадан, че Майкъл Корлеоне може да уреди подобно нещо; но остана изненадан, че Майкъл щеше да си направи този труд заради него.
— Ако имам нужда от помощ, ще се обадя — каза Нери.
— Добре, добре — рече Майкъл. Той погледна часовника си и Нери прие тоза за знак, че е свободен. Той стана да си върви. И отново беше изненадан.