Карло глътна малко чист въздух, като се разходи из уличката само за десетина минути. Той познаваше всички от охраната на уличката, а с някои от тях дори беше в приятелски отношения. Но за голяма своя изненада откри, че днес не вижда нито едно познато лице. Всички му бяха непознати. И дори още по-изненадващо беше, че дежурният на портала беше Роко Лампоне, а Карло знаеше, че Роко има твърде висок ранг в семейството, за да изпълнява такава черна работа, освен ако нещо изключително не беше в ход.
Роко му се усмихна приятелски и го поздрави. Карло беше нащрек. Роко каза:
— Хей, аз си мислех, че заминаваш на, почивка с твоя „дон“?
Карло сви рамене:
— Майкъл пожела да остана тук за няколко дни. Има някаква работа за мен.
— Да-а — каза Роко Лампоне. — И на мен така ми каза. А после ми нареди да пазя портала. По дяволите, няма как, той е шефът. — С тази интонация, малко пренебрежителна, намекваше, че Майкъл не е човек като баща си.
Карло не обърна внимание на думите му.
— Майкъл знае какво върши — каза той. Роко прие забележката мълчаливо. Карло му каза „довиждане“ и се върна в къщи. Нещо ставаше, но Роко не знаеше какво.
Майкъл стоеше до прозореца и наблюдаваше как Карло се разхожда из уличката. Хейгън му донесе чаша силно бренди. Майкъл сръбна от него с благодарност. Зад него Хейгън каза:
— Майк, трябва да започваш. Време е. Майкъл въздъхна:
— Бих желал да не беше толкова скоро. Иска ми се Старият да беше поживял още малко.
— Всичко ще бъде наред — каза Хейгън. — Щом аз не обърках нищо, тогава никой няма да сбърка. Измислил си го наистина добре.
Майкъл се извърна от прозореца:
— Старият има голям дял. Не си давах сметка, че е толкова находчив. Но предполагам, че ти си знаел.
— Никой не може да се сравнява с него — каза Хейгън. — Но това cera e направо блестящо. Възможно най-доброто. И теб си те бива.
— Почакай да видим какво ще стане — каза Майкъл. — Тесио и Клеменза тук ли са?
Хейгън кимна. Майкъл изпи брендито в чашата си:
— Изпрати Клеменза при мен. Лично ще го инструктирам. Тесио въобще не искам да го виждам. Само му кажи, че до половин час ще съм готов да отида с него на срещата с Барзини. След това хората на Клеменза ще се погрижат за него.
Хейгън попита нерешително:
— Няма ли начин да го помилваме?
— Няма — отвърна Майкъл.
В северната част на щата, в град Бъфалоу, на една малка странична уличка малка пицерия въртеше оживена търговия. С отминаването на времето за обед най-после работата понамаля и продавачът прибра от витрината кръглия си поднос с останалите на него няколко парчета и го сложи на полицата над огромната тухлена печка. Той надзърна в печката, където се печеше пица. Кашкавалът още не бе започнал да става на мехури. Когато се обърна към щанда, който му даваше възможност да обслужва хора от улицата, той видя там да стои млад мъж с вид на побойник. Мъжът каза:
— Дай ми едно парче.
Продавачът на пици взе дървената си лопата, загреба едно от студените парчета и го сложи в печката да се стопли. Клиентът, вместо да почака отвън, реши да влезе вътре да го обслужат. Сега магазинът беше празен. Продавачът отвори печката, извади горещото парче и го сервира в картонена чи-нийка. Но клиентът, вместо да плати, го загледа втренчено.
— Чух, че си имал страшно хубава татуировка на гърдите си — каза клиентът. — Виждам я да се подава от ризата ти. Защо не ми я покажеш цялата?
Продавачът замръзна на мястото си. Изглеждаше, сякаш се е парализирал.
— Разкопчай си ризата — нареди клиентът. Продавачът поклати глава.
— Нямам никаква татуировка — заяви той на английски със силен акцент. — Другият има, дето работи вечер.
Клиентът се засмя. Смехът му беше неприятен, дрезгав и пресилен:
— Хайде, откопчай си ризата, искам да видя. Продавачът заотстъпва към задната част на магазина, опитвайки се да се промъкне зад огромната печка. Но клиентът вдигна ръката си над щанда. В нея държеше пистолет. Той стреля. Куршумът улучи продавача в гърдите и го блъсна в стената на печката. Клиентът стреля в тялото му още веднъж и продавачът падна на пода. Клиентът заобиколи щанда за сервиране, присегна се надолу и скъса копчетата на ризата. Гърдите бяха целите в кръв, но татуировката се виждаше — вплетените един в друг любовници и ножът, който ги пробождаше. Продавачът безсилно повдигна едната си ръка, сякаш да се защити. Убиецът каза:
— Фабрицио, Майкъл Корлеоне ти праща много здраве. — Той доближи пистолета си само на няколко сантиметра от черепа на продавача и дръпна спусъка. После излезе от магазина. Зад ъгъла го чакаше кола с отворена врата. Той скочи вътре и колата потегли с пълна газ.