Роко Лампоне вдигна слушалката на телефона, който беше инсталиран на един от железните стълбове на портала. Той чу един глас да казва „Пакетът ти е готов“ и телефонът тракна, когато другият затвори. Роко се качи в колата си и излезе от портала. Пресече шосето Джоунс Бийч, същото шосе, на което беше убит Сони Корлеоне, и тръгна за железопътната гара Уонта. Паркира колата на гарата. Там го чакаше друга кола с двама души в нея. Отидоха до един мотел на десет минути път от магистралата „Сънрайз“ и завиха в двора. Като остави другите двама в колата, Роко Лампоне отиде до едно от бунгалата в швейцарски стил. Ритникът изкърти вратата на бунгалото от пантите и Роко се втурна в стаята.
Седемдесетгодишният, гол като новородено дете Филип Таталия седеше на едно легло, на което лежеше младо момиче. Гъстата коса на Филип Таталия беше гарвановочерна, ала оперението на чатала му беше стоманеносиво. Тялото му беше леко закръглено като на птица. Роко изстреля четири куршума в него, всичките в корема. После се обърна и изтича към колата. Двамата мъже го оставиха на гара Уонта. Той се качи в колата си и се върна на уличката. Влезе при Майкъл Корлеоне за малко, а после излезе и зае мястото си на портала.
Сам в апартамента си, Албърт Нери приключи с приготвянето на униформата. Той бавно я облече — панталоните, ризата, вратовръзката, сакото, кобура и ремъка. Беше върнал пистолета си, когато го бяха отстранили от полицията, но поради недоглеждане, не бяха го задължили да предаде значката си. Клеменза го беше снабдил с нов полицейски револвер без отличителни белези. Нери го разглоби, смаза го, провери ударника, сглоби го отново и щракна спусъка. Зареди барабана и беше вече готов за тръгване.
Пъхна полицейската си фуражка в дебел книжен плик, а след това облече цивилна горна дреха върху униформата си. Погледна часовника. Оставаха петнайсет минути доуговорения час, когато колата щеше да го чака долу. Използува тези петнайсет минути да се огледа в огледалото. Нямаше никакво съмнение. Приличаше на истински полицай.
Колата, с двама от хората на Роко Лампоне, чакаше отпред. Нери седна на задната седалка. Когато колата тръгна и вече се бяха отдалечили от апартамента му, той съблече цивилната горна дреха и я остави на пода на колата. Отвори книжния плик и наложи полицейската фуражка на главата си.
На ъгъла на Петдесет и пета улица и Пето Авеню колата спря и Нери слезе. Той тръгна надолу по авенюто. Изпитваше странно чувство да носи пак униформата и да патрулира по улиците, както беше правил толкова много пъти. Имаше тълпи от хора. Той вървя надолу, докато стигна до Рокфелеровия център намиращ се срещу катедралата „Свети Патрик“. От своята страна на Пето Авеню забеляза лимузината, която търсеше. Тя беше паркирана, съвсем сама, сред цял ред знаци, забраняващи спирането и паркирането. Нери забави крачка. Беше дошъл много рано. Спря се, за да запише нещо в своя кочан с квитанции, после продължи напред. Сега се беше изравнил с лимузината. Почука по калника й с полицейската си палка. Шофьорът го погледна учудено. Нери посочи с палката към знака, забраняващ спирането, и махна на шофьора да премести колата. Шофьорът извърна главата си настрана.
Нери слезе на улицата, така че сега стоеше до отворения прозорец на шофьора. Шофьорът имаше вид на изпечен гамен, точно от онези, с които той страшно обичаше да се оправя. Нери каза преднамерено заядливо:
— Слушай, хитро копеле, искаш ли да ти тикна квитанцията в задника или ще се разкараш оттук?
Шофьорът отвърна невъзмутимо:
— Ти по-добре направи справка в районното си управление. Но ако от това ще ти стане по-добре, можеш и да ми дадеш квитанцията.
— Я, по дяволите, се разкарай оттука — заплаши го Нери, — защото ще те измъкна от тази кола и ще ти спукам задника от бой.
Като по чудо в ръката на шофьора се появи десетдоларова банкнота, той я сгъна няколко пъти само с едната си ръка и се опита да я пъхне в куртката на Нери. Нери се качи обратно на тротоара и повика с пръст шофьора. Шофьорът излезе от колата.
— Дай си книжката и документите на колата — нареди Нери. Той се беше надявал да примами шофьора да мине зад ъгъла, но сега вече нямаше никакъв шанс. С ъгълчето на окото си Нери видя трима ниски, набити мъже да слизат по стълбите на „Плаза“ към улицата. Това бяха самият Барзини и двамата му телохранители, тръгнали за срещата с Майкъл Корлеоне. Тъкмо когато Нери ги видя, единият от телохранителите мина напред да види какво става с колата на Барзини. Той попита шофьора: