— Хванете ги, когато излязат.
Той все още мислеше, че всичко бе направено много набързо. Клеменза му бе дал копия от снимките на двамата развратника, взети от полицейския архив, и сведения къде ходят всяка вечер, да пият и да търсят момичета по баровете. Поли бе взел двама от мъжагите, работещи в семейството, и им бе посочил развратниците. Беше ги инструктирал. Никакви удари отгоре или отзад по главата, не биваше да има никакви фатални случайности. Като спазват това, оттам нататък можеха да бият колкото искат. Беше ги предупредил само за едно: „Ако тези мръсници излязат от болницата след по-малко от месец, вие, приятели, ще отидете пак да карате камиони.“
Двамата огромни мъжаги излязоха от колата. И двамата бяха бивши боксьори, нестигнали по-далеч от малките клубове; Сони Корлеоне ги бе уредил със заемни спекулации така, че да могат да живеят прилично. Естествено те нямаха търпение да докажат благодарността си.
Когато Джери Уагнър и Кевин Мунън излязоха от бара, те бяха в идеално настроение за случая. Закачките на момичетата в бара бяха раздразнили юношеската им суетност. Облегнат на калника на колата, Поли Гато им извика със заядлив смях:
— Хей, Казанововци, онези курви май наистина ви отрязаха.
Двамата млади мъже с удоволствие се обърнаха към него. Поли Гато изглеждаше идеален отдушник за унижението им. С лице като на пор, нисък, слабичък и хитър при това. Хвърлиха се върху него и веднага усетиха, че отзад някой сграбчи ръцете им. В същия миг Поли Гато надяна на дясната си ръка специално направен бронзов бокс, осеян с трисантиметрови метални шипове. Включи се съвсем навреме — тренираше в гимнастическия салон три пъти седмично. Той смаза носа на развратника на име Уагнър. Мъжът, който държеше Уагнър, го вдигна от земята и Поли замахна с ръка, като му нанесе силен удар в идеално изложената слабина. Уагнър окуця и огромният мъж го остави да падне на земята. За това бяха необходими по-малко от шест секунди.
Сега и двамата насочиха вниманието си към Кевин Мунън, който се опитваше да вика. Мъжът зад него успяваше лесно да го удържа с едната си огромна мускулеста ръка. Другата бе сложил около гърлото на Мунън, за да прекъсне всякакъв звук.
Поли Гато скочи в колата и запали мотора. Двамата огромни мъже биеха Мунън, докато той се превръщаше в пихтия. Те правеха това с ужасяваща отмереност, сякаш имаха на разположение цяла вечност. Не нанасяха ударите си хаотично, а с бавна и отмерена последователност, влагайки в тях цялата тежест на масивните си тела. При всеки удар се чуваше едно храс и плътта се разцепваше. Гато успя да зърне лицето на Мунън. Беше неузнаваем. Двамата мъже оставиха Мунън да лежи на тротоара и се обърнаха към Уагнър. Той се опитваше да се изправи на краката си и започна да крещи за помощ. Някой излезе от бара и сега двамата мъже трябваше да работят по-бързо. С удари повалиха го на колене. Единият от тях хвана ръката му и я изкълчи, после го ритна в гръбнака. Чу се пукане и агонизиращият писък на Уагнър накара всички прозорци на улицата да се отворят. Двамата мъже заработиха много бързо. Единият от тях държеше Уагнър за главата, из-ползувайки двете си ръце като менгеме. Другият блъсна в неподвижната мишена огромния си юмрук. Излязоха още хора от бара, но никой не се опита да се намеси. Поли Гато изкрещя: „Хайде, достатъчно.“ Двамата огромни мъжаги скочиха в колата и Поли светкавично потегли. Някой щеше да опише колата и да съобщи регистрационния номер, но това нямаше значение. Номерът й беше калифорнийски, краден, а в Ню Йорк имаше сто хиляди черни закрити шевролети.
ВТОРА ГЛАВА
Том Хейгън отиде в адвокатската си кантора в града във вторник сутринта. Имаше намерение да навакса изоставането в писмената си работа, така че за срещата с Върджил Солоцо в петък всичко да бъде в ред. Срещата беше от толкова голямо значение, че той бе помолил дон Корлеоне да му отдели цяла вечер за разговор, за да се подготви за предложението, което знаеха, че Солоцо ще направи на семейството. Хейгън искаше да си изясни и най-малките подробности, за да отиде на тази подготвителна среща с необременено съзнание.
Дон Корлеоне не остана учуден, когато Хейгън се върна от Калифорния късно вечерта във вторник и му докладва за резултатите от преговорите си с Уолц. Накара го да му разкаже всичко с най-големи подробности и направи гримаса на отвращение, когатс Хейгън спомена за красивото малко момиче и неговата майка. Той измърмори „безсрамник“, което бе израз на най-категоричното му неодобрение. Зададе му и един последен въпрос: