— Знаем ли всичко, което е необходимо да знаем? — попита дон Корлеоне.
Хейгън отвори папката, в която държеше бележките си. Те в никакъв случай не бяха уличаващи, а само тайнствени подсещащи записки, с които искаше да бъде сигурен, че ще засегне всички важни детайли.
— Солоцо идва при нас за помощ — започна Хейгън. — Той ще моли семейството да му даде най-малко един милион долара и да му обещае известна свобода извън закона. За Солоцо поръчителствува семейство Таталия и е възможно и те да имат участие в сделката. А сделката е свързана с наркотици. Солоцо има връзки в Турция, където се отглежда макът. Оттам товари кораби за Сицилия. Без никакви проблеми. В Сицилия има фабрика, която преработва мака в хероин. Има сигурна система, с която може да превърне опиума в морфин, или хероин, както е необходимо. Изглежда, преработващата фабрика в Сицилия е осигурена по всички възможни начини. Единственото затруднение е внасянето на опиума в тази страна и разпространението му тук. А също и началният капитал. Един милион долара в брой не растат по дърветата. — Хейгън видя, че дон Корлеоне се намръщи. Той мразеше излишните надути фрази, когато ставаше дума за бизнес. Хейгън продължи по-бързо: — Наричат Солоцо „Турчина“. По две причини. Прекарал е много време в Турция и се предполага, че има жена туркиня й деца. Второ: предполага се, че си служи много бързо с нож или си е служил с него, когато е бил млад. Само при сделки обаче, и то с някакво приемливо извинение. Много способен човек и съвсем самостоятелен. Има в досието си две присъди, едната е излежавал в Италия, а другата — в Съединените щати и е известен на властта като човек, свързан с наркотиците, което може да бъде един плюс за нас. Това означава, че той никога няма да получи правото да свидетелствува срещу нас, тъй като за него смятат, че е най-главният, а и, разбира се, заради своето досие. Има също жена — американка, и три деца, и е добър съпруг и баща. Ще издържи всичко, стига да знае, че за тях ще се грижат, като им осигуряват необходимите средства за живот.
Дон Корлеоне дръпна от пурата си и каза:
— Сантино, ти какво мислиш?
Хейгън знаеше какво ще каже той. Сони се дразнеше, че е изцяло във властта на дон Корлеоне. Искаше сам да организира някаква голяма операция. Подобно нещо щеше да е идеално за него.
Сони пое голяма глътка скоч.
— Много пари има в този бял прах — каза той. — Но е опасно. Някои хора може да свършат в затвора с двайсетгодишна присъда. Бих казал, че ако стоим настрана от операциите и се ограничим само с покровителствуване и финансиране, това би било добра идея.
Хейгън погледна Сони с одобрение. Беше изиграл картите си успешно. Придържал се бе към очевидното, което бе и най-добрият ход за него.
Дон Корлеоне дръпна от пурата си.
— А ти, Том, какво мислиш?
Хейгън се овладя, за да бъде абсолютно искрен. Вече бе стигнал до заключението, че дон Корлеоне ще отхвърли предложението на Солоцо. Но, което беше по-лошо, Хейгън бе убеден, че това е един от малкото случаи в практиката на дон Корлеоне, когато той не бе обмислил нещата докрай. Не гледаше достатъчно прозорливо.
— Започвай, Том — подкани го дон Корлеоне окуражаващо. — Дори и сицилианският consigliori не винаги е съгласен с шефа си. — Всички се засмяха.
— Мисля, че трябва да отговорите с „да“ — каза Хейгън. — Знаете всички очевидни доводи „за“. Но най-важният е този. В наркотиците има толкова потенциална печалба, колкото в никой друг бизнес. Ако сега не влезем в него, ще го стори някой друг, може би семейство Таталия. Със спечелените доходи те ще могат да увеличават все повече и повече влиянието си в полицията и политиката. Тяхното семейство ще стане по-могъщо от нашето. Накрая ще ни ликвидират, за да вземат и онова, което ние притежаваме. Това е точно както при държавите. Ако те се въоръжават, и ние трябва да се въоръжаваме. Ако станат икономически по-силни, те стават заплаха за нас. Сега хазартът и профсъюзите са наши и в момента те са най-доходните. Но мисля, че наркотиците са бъдещето. Смятам, че трябва да имаме дял в тази сделка, ако ли не — рискуваме всичко, което имаме. Не веднага, но може би след десет години.
Това очевидно направи огромно впечателние на дон Корлеоне, който подръпна от пурата си и измърмори:
— Разбира се, че това е най-важното. — Той въздъхна и стана. — В колко часа трябва да се срещна с този неверник утре?
Хейгън отговори с надежда:
— Ще бъде тук в десет сутринта. — Може би дон Корлеоне все пак щеше да се съгласи.
— Искам ви и двамата тук с мене — нареди дон Корлеоне. Той стана, протегна се и хвана сина си за ръката. — Сантино, гледай да поспиш тази вечер, приличаш на самия дявол. Пази се, защото няма да си вечно млад.