— След като се оженим, ти ще ме биеш, а после ще ми свалящ звезди, така ли?
Майкъл се засмя.
— Аз ще съм професор по математика — каза той. После попита: — Искаш ли да хапнем нещо, преди да отидем в хотела?
Кей поклати отрицателно глава. Тя погледна нагоре към него многозначително. Както винаги, той бе развълнуван от жаждата й да се любят. Погледна надолу към нея и й се усмихна, после се целунаха на студената улица.
Майкъл чувствуваше глад, но реши да поръча да му донесат сандвичи в стаята на хотела.
Във фоайето на хотела Майкъл побутна Кей към щанда с вестници и каза:
— Купи вестници, докато аз взема ключа. — Трябваше да изчака една малка опашка, в хотела все още не достигаше персонал, въпреки края на войната. Майкъл взе ключа от стаята и се огледа нетърпеливо за Кей. Тя стоеше до щанда за вестници, втренчила поглед във вестника, който държеше. Той отиде, при нея. Кей повдигна очи към него. Те бяха пълни със сълзи.
— О, Майк — каза тя. — О, Майк. — Той взе вестника от ръцете й. Първото нещо, което видя, бе снимка на баща му проснат на улицата, а главата му в локва кръв. Един мъж седеше на бордюра и плачеше като дете. Това бе брат му Фреди. Майкъл Корлеоне усети как тялото му се вледенява. Не чувствуваше никаква мъка, никакъв страх — само дива ярост. Той се обърна към Кей:
— Качи се в стаята. — Но трябваше да я хване за ръката и да я отведе до асансьора. Изкачиха се заедно в мълчание. Вече в стаята, Майкъл седна на леглото и отвори вестника. Заглавията бяха:
Майкъл усети как краката му отмаляха. Той се обърна към Кей:
— Не е мъртъв, не са успели да го убият копелетата. — Прочете отново статията. Бяха стреляли по баща му в пет следобед. Това означаваше, че докато той се е любил с Кей, докато са вечеряли и са били на театър, баща му е бил близо до смъртта. Повдигна му се от срам. Кей попита:
— Ще отидем ли в болницата,? Майкъл поклати отрицателно глава.
— Нека първо се обадя в къщи. Хората, които са направили това, са луди и сега, когато Стария е още жив, ще са като побеснели. Кой, по дяволите, може да каже какво ще направят по-нататък. — И двата телефона в къщата в Лонг Бийч даваха заето и изминаха почти двайсет минути, преди Майкъл да успее да се свърже. Той чу гласа на Сони да казва: „Да.“
— Сони, аз съм — каза Майкъл. И усети облекчението в гласа му.
— Господи, момче, ти ни разтревожи. Къде, по дяволите, си? Изпратих хора в онзи твой затънтен град да разберат какво се е случило.
— Как е Стария? — попита Майкъл. — Зле ли е ранен?
— Доста зле — отвърна Сони. — Стреляли са пет пъти в него. Но той е корав. — В гласа на Сони имаше гордост. — Лекарите казват, че ще се оправи. Слушай, момчето ми, зает съм, не мога повече да разговарям. Кажи къде си?
— В Ню Йорк — каза Майкъл. — Том не ти ли каза, че ще дойда?
Гласът на Сони леко се сниши:
— Хванали са Том. Затова се тревожех за теб. Жена му е тук. Тя нищо не знае, нито пък полицията. Не искам и да узнаят. Копелетата, които направиха това, трябва да са луди. Искам веднага да дойдеш тук и да си затваряш устата. Ясно ли е?
— Ясно — отговори Майк. — Знаеш ли кой го е направил?
— Разбира се — каза Сони. — Но в момента, в който се включи Лука Брази, те ще са мъртви. Все още всичко е в наши ръце.
— Ще бъда там след час — каза Майк. — С такси. — Той затвори. Вестниците бяха излезли преди три часа. Сигурно са го съобщили по радиото. Беше почти невъзможно Лука да не е чул новината. Майкъл разсъждаваше загрижено по въпроса. Къде беше Лука Брази? В този миг и Хейгън си задаваше същия въпрос. Същият въпрос тревожеше и Сони Корлеоне в къщата в Лонг Бийч.
В пет без двайсет същия този следобед дон Корлеоне бе привършил с преглеждането на документите, които финансовият директор на неговата компания за зехтин му бе приготвил. Той облече сакото си и почука с пръст по главата на сина си Фреди, който бе забил нос в следобедния вестник.
— Кажи на Гато да докара колата от паркинга — каза той. — След няколко минути ще съм готов за в къщи.
Фреди изсумтя:
— Ще трябва аз да я докарам. Поли се обади сутринта да каже, че бил болен. Пак е настинал.
За миг дон Корлеоне остана замислен:
— Това е третият път за този месец. Мисля, че ще е по-добре, ако намериш по-здрав човек за тази работа. Предай на Том.