Само половин час след като бяха стреляли по баща му, на Сони Корлеоне се обадиха непосредствено един след друг петима души. Първият бе детективът Джон Филипс, на когото семейството плащаше и който бе в първата кола с цивилни полицаи на мястото на покушението. Първото нещо, което той попита Сони по телефона, бе: „Познаваш ли гласа ми?“
— Да — каза Сони. Той току-що бе станал от следобеден сън, извикан на телефона от жена си.
Филипс докладва бързо, без предисловия:
— Някой стреля срещу баща ти пред кантората му. Преди петнайсет минути. Жив е, но е тежко ранен. Закараха го във „Френч Хоспитъл“. Отведоха брат ти Фреди в полицейския район Челси. Добре е да повикате лекар веднага щом го освободят оттам. Сега отивам в болницата да помогна при разпита на баща ти, ако е в състояние да говори. Ще те държа в течение.
Жената на Сони, Сандра, която стоеше от другата страна да масата, забеляза, че лицето на мъжа й почервеня от нахлулата в него кръв. Очите му се изцъклиха.
— Какво има? — прошепна тя. Той й махна нетърпеливо да мълчи и се извърна така, че застана с гръб към нея и продължи:
— Сигурен ли си, че е жив?
— Да, сигурен съм — каза детективът. — Имаше много кръв, но мисля и се надявам, че не е толкова зле, колкото изглеждаше.
— Благодаря — каза Сони. — Ела в къщи утре сутринта точно в осем. Очаква те един бон.
Сони внимателно остави телефонната слушалка. Наложи си да седне неподвижно. Знаеше, че най-големият му недостатък е гневът, а това бе един от случаите, в които той можеше да се окаже фатален. Първо трябваше да се свърже с Том Хейгън. Но преди да бе успял да посегне към телефона, той иззвъня. Обаждаше се събирачът на облози от конните състезания, който имаше разрешително от семейството да действува в района на кантората на дон Корлеоне. Събирачът на облози звънеше, за да му каже, че са стреляли и убили дон Корлеоне на улицата. След няколко въпроса, с които се увери, че информаторът на събирача на облози не е бил близо до тялото, Сони отхвърли информацията като невярна. Сведенията на Филипс сигурно бяха по-точни. Телефонът почти веднага иззвъня трети път. Беше репортер от „Дейли Нюс“. Веднага щом той се представи, Сони Корлеоне затвори телефона.
Сони се обади в дома на Хейгън и попита жена му:
— Прибра ли се Том? Тя каза:
— Не, не е — и че нямало да се прибере до двайсет минути, но го очаква да се върне за вечеря.
— Кажи му да ми се обади — нареди Сони.
Опита се да премисли нещата. Опита се да си представи как би постъпил баща му в подобна ситуация. Веднага бе разбрал, че това е удар на Солоцо, но той никога не би посмял да елиминира толкова високопоставен водач като дон Корлеоне, ако не е подкрепян от други могъщи хора. Телефонът, който звънеше за четвърти път, прекъсна мислите му. Гласът от другата страна беше много мек, много нежен. „Сантино Корлеоне?“ — попита той.
— Да — каза Сони.
— Том Хейгън е при нас — каза гласът. — След около три часа ще бъде освободен заедно с нашето предложение. Не прави нищо прибързано, докато не чуеш онова, което той има да ти каже. Ще причиниш само много неприятности. Стореното — сторено. Сега всички трябва да са разумни. Не давай воля на този прочут твой гняв. — В гласа имаше подигравателни нотки. Сони не беше сигурен, но му приличаше на гласа на Солоцо. Отговори с преднамерено приглушен и потиснат глас:
— Ще чакам. — Чу как слушалката на другия край тракна. Погледна тежкия си златен часовник, отчете точното време на обаждането и го надраска на покривката.
Намръщен, седна до кухненската маса. Жена му го попита:
— Сони, какво има?
Сони спокойно й отговори:
— Стреляли са по Стария. — Като видя уплахата, изписана на лицето й, той грубо каза: — Не се тревожи, не е убит. И нищо повече няма да се случи. — Не и каза за Хейгън. После телефонът иззвъня за пети път.
Беше Клеменза. Хрипливият глас на дебелия мъж се чуваше като задъхано сумтене.
— Чу ли за баща ти? — попита той.
— Да — отвърна Сони. — Но не е мъртъв. — Последва дълга пауза, след това се чу развълнуваният глас на Клеменза:
— Слава богу, слава богу. — Но после той разтревожено попита: — Сигурен ли си? На мен ми казаха, че е умрял на улицата.