Хейгън бе втренчил поглед надолу в ръцете си, без да отговаря. Солоцо продължи да го убеждава:
— Дон Корлеоне беше започнал да допуска грешки. Преди никога не бих могъл да се добера до него. Другите фамилии не му се доверяват, защото те направи свой consigliori, а ти не си дори италианец, още по-малко сицилианец. Ако се стигне до война, семейство Корлеоне ще бъде смазано и всички ще загубят, включително и аз. Имам нужда от политическите връзки на семейството дори повече, отколкото имам нужда от парите. Така че поговори със Сони, поговори и с неговите доверени хора. Така ще помогнеш да се избегнат много кръвопролития.
Хейгън подаде порцелановата си чаша за още уиски.
— Ще се опитам — каза той. — Но Сони е твърдоглав. А дори и Сони няма да може да разубеди Лука. Трябва да се страхуваш от Лука. Аз също трябва да се страхувам от него, ако сключа сделка с теб.
Солоцо спокойно каза:
— Ще се погрижа за Лука. А ти се погрижи за Сони и за другите две момчета. Слушай, можеш да им кажеш, че Фреди щеше да си изпати днес заедно е баща си, но моите хора имаха изрична заповед да не го убиват. Не исках да предизвиквам излишна ненавист. Можеш да им кажеш, че Фреди е жив благодарение на мен.
Най-после умът на Хейгън заработи. За първи път повярва, че Солоцо няма намерение да го убива или задържа като заложник. Неочакваното облекчение от страха, което заля тялото му, го накара да се изчерви от срам. Солоцо го наблюдаваше със спокойна разбираща усмивка. Хейгън започна да премисля нещата. Ако не се съгласеше да подкрепи Солоцо, можеха да го убият. И тогава той разбра, че Солоцо очаква от него само да изложи условията, но да ги изложи правилно, така както бе задължен да го направи един разумен consigliori. Сега, размишлявайки върху това, той разбра също, че Солоцо е прав. На всяка цена трябваше да се избегне една безогледна война между семейство Таталия и семейство Корлеоне. Корлеонови трябваше да погребат своя покойник и да забравят. След което да сключат сделката. А после, когато му дойдеше времето, можеха да тръгнат срещу Солоцо.
Но когато погледна нагоре, разбра, че Солоцо знаеше точно какво си мисли. Турчина се усмихваше. И тогава изведнъж той си зададе въпроса: Какво се бе случило е Лука Брази, че Солоцо е толкова спокоен? Дали Лука не беше се споразумял с тях? Спомни си, че същата вечер, когато дон Корлеоне бе отказал на Солоцо, Лука бе повикан в кабинета за среща насаме с дон Корлеоне. Но сега не му беше времето да се тревожи за такива подробности. Той трябваше да се върне на сигурно място в крепостта на семейство Корлеоне в Лонг Бийч.
— Ще се постарая — каза той на Солоцо. — Мисля, че си прав и дори самият дон Корлеоне би искал да постъпим така.
Солоцо кимна сериозно.
— Добре — каза той. — Не обичам кръвопролития, аз съм бизнесмен, а кръвта струва прекалено скъпо.
В този миг телефонът иззвъня и един от мъжете, седнали зад Хейгън, отиде да се обади. Той слуша известно време, после рязко каза:
— Добре, ще му предам. — Затвори телефона, отиде до Солоцо и зашепна на ухото на Турчина. Хейгън видя как лицето на Солоцо пребледня, а очите му ядосано заблестяха. Самият той изтръпна от страх. Солоцо го гледаше замислено и изведнъж Хейгън разбра, че сега вече нямаше да го освободят. Случило се бе нещо, което можеше да му коства живота. Солоцо каза:
— Стария е още жив. Пет куршума в сицилианската му кожа и още е жив. — Вдигна безпомощно рамене. — Лошо — каза той на Хейгън. — Лошо за мен. Лошо и за теб.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Когато Майкъл Корлеоне пристигна в къщата на баща си в Лонг Бийч, завари тесния вход на уличката преграден с кордон. Самата уличка бе осветена от прожекторите и на осемте къщи, а покрай извития циментов тротоар се очертаваха най-малко десет паркирани коли.
Двама мъже, които той не познаваше, се бяха облегнали на кордона. Единият от тях го попита с бруклински акцент:
— Ти кой си?
Той им каза. Един друг човек излезе от най-близката къща и се взря в лицето му.
— Това е момчето на дон Корлеоне — каза той. — Ще го заведа вътре. — Майк последва този човек до къщата на баща си, където двама мъже, които стояха на вратата, пропуснаха него и придружаващия го да минат.
Къщата сякаш беше пълна с хора, които той не познаваше, но само докато влезе във всекидневната. Там Майкъл видя жената на Том Хейгън — Тереза, която седеше сковано на дивана и пушеше. Пред нея на масичката за кафе имаше чаша уиски. На другия край на дивана седеше огромният Клеменза. Лицето на дебелия доверен човек бе безизразно, но той се потеше, а пурата в ръката му проблясваше, потъмняла от слюнката му.