— Пет пари не давам какво искат. По-добре ще е за тях, ако не се намесват в тази борба.
Клеменза и Тесио се размърдаха неловко на столовете си, като пехотни командири, които чуват своя генерал да заповяда бясно превземането на непревземаем връх, независимо какво ще им струва това. Хейгън каза малко раздразнено:
— Вразуми се, Сони, на баща ти няма да се хареса начинът ти на мислене. Знаеш какво казва той винаги: „Това е загуба.“ Разбира се, че на никого няма да позволим да ни спре, ако Стария нареди да пипнем Солоцо. Но това не е лична работа, това е бизнес. Ако пипнем Турчина и фамилиите се намесят, тогава ще преговаряме за изхода. Ако те видят, че ние сме решени да пипнем Солоцо, ще ни разрешат да го сторим. Дон Корлеоне ще направи отстъпки за компенсация в други сфери. Не, не побеснявай за такова нещо. Това е бизнес. Дори покушението срещу баща ти е бизнес и в него няма нищо лично. Вече трябва да си го разбрал.
В очите на Сони остана непоколебим израз:
— Добре, разбирам всичко това. Но само дотогава, докато ти разбираш, че никой не може да застане на пътя ни, когато решим да пипнем Солоцо.
Сони се обърна към Тесио:
— Нещо ново за Лука?
Тесио поклати отрицателно глава:
— Нищо. Сигурно Солоцо го е пипнал. Хейгън тихо каза:
— Солоцо не се тревожеше за Лука, което ми се видя странно. Доста е хитър, за да не се тревожи за човек като Лука. Мисля, че по един или друг начин може да го е извадил от играта.
Сони измърмори:
— За бога, надявам се, че Лука не се бие срещу нас. Това е нещо, от което бих се страхувал. Клеменза, Тесио, вие какво мислите?
Клеменза бавно каза:
— Всеки може да сгреши, ето вижте Поли Гато. Но Лука беше човек, който можеше да постъпи само по един начин. Кръстникът беше единственото нещо, в което той вярваше, и единственият човек, от когото той се боеше. Но не само това, Сони, той уважаваше баща ти както никой друг, а Кръстникът е спечелил уважението на всички. Не, Лука никога няма да ни предаде. А освен това ми е трудно да повярвам, че човек като Солоцо, независимо от това колко е хитър, може да изненада Лука. Лука беше човек, който подозираше всички и всичко. Беше винаги готов за най-лошото. Мисля, че просто е отишъл някъде за наколко дни и всеки миг ще ни се обади.
Сони се обърна към Тесио. Бруклинският шеф сви рамене:
— Всеки може да се окаже предател. Лука беше много обидчив. Възможно е дон Корлеоне да го е обидил по някакъв начин. Това е вероятно, въпреки че мисля, че Солоцо все пак го е изненадал. Това съвпада и с казаното от нашия consigliori. Трябва да очакваме най-страшното.
Сони се обърна към всички:
— Солоцо скоро ще научи за Поли Гато. Как мислите, ще го засегне ли това?
Клеменза мрачно каза:
— Ще го накара да се замисли. Ще разбере, че хората от семейство Корлеоне не са глупаци. Ще разбере, че вчера е бил голям късметлия.
Сони остро каза:
— Това не беше късмет. Солоцо го е обмислял седмици наред. Сигурно са следили Стария до кантората му всеки ден и са наблюдавали навиците му. После са подкупили Поли, а може би и Лука. Хванаха Том веднага. Направиха всичко, което искаха да направят. Те не са късметлии, а куцузлии. Изпълнителите, които бяха наели, не бяха добри, а и Стария се придвижи твърде бързо. Ако бяха успели да го убият, аз трябваше да сключа сделката и Солоцо щеше да спечели. Временно. Може би щях да чакам и да го пипна след пет или десет години. Но не ми казвай, Пийт, че е бил късметлия, защото така го подценяваш. А напоследък твърде много ни се събра да правим подобни грешки.
Един от охраната донесе от кухнята купа със спагети, а след това няколко чинии, вилици и вино. Започнаха да се хранят и продължиха да разговарят. Майкъл гледаше удивен. Нито той, нито Том ядеше, но Сони, Клеменза и Тесио набиваха здраво, като топяха в соса корички хляб. Беше почти комично. Те продължаваха разговора.
Тесио не мислеше, че загубата на Поли Гато ще разтревожи Солоцо. В същност той смяташе, че Турчина може да го е предвиждал и дори да е останал доволен от това. Един ненужен доносчик по-малко във ведомостта. А и той нямаше да се изплаши от това. В края на краищата кой би се изплашил от такова нещо?
Майкъл се обади нерешително:
— Знам, че съм аматьор в тези работи, но от всичко, което вие казахте за Солоцо, плюс факта, че изведнъж Том не може да се свърже с него, бих предположил, че той има някакъв „скрит коз“. Може да е готов да извърши нещо наистина хитро, което отново да му даде предимство. Ако можем да измислим какво би могло да бъде то, нещата ще бъдат в наши ръце.
Сони неохотно каза:
— Да, мислих за това и единственото нещо, което ми идва на ум, е Лука. Вече се разпоредих да го доведат тук, преди да му бъде разрешено да се ползува от старите си права. Единственото друго нещо, което мога да измисля, е, че Солоцо се е споразумял с фамилиите в Ню Йорк и утре ще получим съобщението, че те ще са против нас, ако започнем воина. И че ще трябва да позволим на Турчина да си върши работата. Прав ли съм, Том?