Като си мислеше това, той се почувствува виновен, че не изпитва повече съчувствие към баща си. Неговият собствен баща беше надупчен от куршумите и, въпреки това, по някакъв странен начин, Майкъл разбра по-добре от всички останали, когато Том каза, че това е само бизнес, че няма нищо лично. Разбра, че баща му беше заплатил за властта, която бе имал през целия си живот, за уважението, което беше изтръгнал насила от всички, които го заобикаляха.
Единственото, което Майкъл искаше, беше да бъде изключен, изключен от всичко това и да води свой собствен живот. Но той не можеше да се откъсне от семейството, докато не преминеше тази криза. Трябваше да помогне колкото може като цивилен. Изведнъж му стана ясно, че бе раздразнен от отредената му роля на привилегирован цивилен, на човек, когото оправдават, когато отказва да служи във войската по някакви съображения. Ето защо думата „цивилен“ непрекъснато му се мотаеше из главата и го дразнеше.
Когато пристигна в хотела, Кей го чакаше във фоайето. Двама души от хората на Клеменза го бяха докарали в града и го бяха оставили наблизо, след като се бяха уверили, че не ги следят.
Двамата с Кей вечеряха и пийнаха.
— В колко часа ще отидеш при баща си? — попита тя. Майкъл погледна часовника си:
— Пускат за свиждане до осем и половина. Смятам да отида, след като всички си излязат. Мен ще ме пуснат горе. Той има отделна стая и сестра, която го обслужва, така че ще мога да поседя малко при него. Мисля, че още не може да говори и не зная дали дори ще разбере, че съм там. Но трябва да изразя уважението си.
Кей тихо каза:
— Така ми е мъчно за баща ти, изглеждаше толкова добър човек на сватбата. Не мога да повярвам онова, което пишат за него във вестниците. Сигурна съм, че много малко от него е истина.
Майкъл учтиво каза:
— И аз мисля така. — Учуди се на себе си, че е потаен с Кей. Той я обичаше, доверяваше й се, но никога нямаше да й каже нищо за баща си или за семейството си. Тя беше външен човек.
— А ти? — попита Кей. — Ти ще се намесиш ли в тази гангстерска война, за която вестниците пишат с такава радост?
Майкъл се ухили, разкопча сакото си и широко го разтвори.
— Виж, нямам оръжие — каза той. Кей се засмя.
Времето напредваше и те се качиха в стаята. Тя приготви по една чаша и за двамата и седна в скута му, докато пиеха. Под роклята беше цялата в коприна; накрая ръката му намери горещата кожа на бедрото и. И двамата паднаха назад на леглото и се любиха облечени, със залепнали устни. Когато свършиха, останаха да лежат кротко, усещайки огъня на телата им да минава през дрехите. Кей промърмори:
— На това ли вие, войниците, му казвате работа на бегом?
— Да — каза Майкъл.
— Не е лошо — отсъди Кей.
Те дремнаха малко. Изведнъж Майкъл скочи и погледна часовника си.
— По дяволите! — викна той. — Вече е почти десет. Трябва да отивам в болницата. — Влезе в банята да се измие и среше. Кей влезе след него и го прегърна отзад през кръста.
— Кога ще се оженим? — попита го тя.
— Когато кажеш — отговори Майкъл. — Веднага щом тази семейна история затихне и Стария се оправи. Все пак мисля, че ще е добре да обясниш нещата на родителите си.
— Какво да им обясня? — попита тихо Кей.
Майкъл прекара гребена по косата си.
— Кажи им само, че си срещнала смело и красиво момче от италиански произход. Има отлични оценки в Дартмут. Отличен, е по време на войната с ордените „Сървис Крос“ и „Пърпъл Харт“. Честен. Работлив. Но баща му е шеф от мафията, който убива лоши хора, понякога подкупва високопоставени държавни служители и понякога и него самия го правят на решето. Но това няма нищо общо с честния му и работлив син. Мислиш ли, че можеш да запомниш всичко?
Кей го пусна и се облегна на вратата на банята.
— Наистина ли? — попита тя. — Истина ли е? — Тя се поспря. — Убивал ли е хора?
Майкъл привърши с ресането на косата си.
— В същност не зная — каза той. — Никой в действителност не знае. Но не бих се изненадал.