Выбрать главу

Когато на сутринта се събуди, откри, че челюстта му е наместена и че четири зъба от лявата му страна липсват. До леглото му седеше Хейгън.

— Упойка ли ми дадоха? — попита Майкъл.

— Да — отговори Хейгън. — Трябваше да извадят няколко костички от венците ти и сметнахме, че ще е твърде болезнено. Още повече че ти и без това беше в безсъзнание.

— Всичко останало наред ли е? — попита Майкъл.

— Да — отговори Хейгън. — Сони иска да се прибереш в къщата в Лонг Бийч. Ще можеш ли?

— Разбира се — каза Майкъл. — Добре ли е дон Корлеоне?

Хейгън се изчерви:

— Мисля, че сега вече разрешихме проблема. Наехме фирма за частни детективи и целият район се охранява. Ще ти кажа повече, когато се качим в колата.

Клеменза караше, а Майкъл и Хейгън седяха отзад. Главата на Майкъл пулсираше.

— И какво, по дяволите, в същност стана снощи? Открихте ли въобще нещо?

Хейгън заговори тихо:

— Сони има свой човек, този детектив Филипс, който се е опитал да те защити. Той ни информира. Полицейският капитан МакКлъски е човек, който взема огромни подкупи, откакто е патрулиращ полицай. Нашето семейство му е плащало немалко. Той обаче е алчен човек, на когото не може да се разчита. А Солоцо трябва да му е платил огромна сума. Веднага след изтичането на времето за свиждане МакКлъски арестувал всички хора на Тесио отвън и вътре в болницата. Не помогнало и това, че някои от тях били въоръжени. После МакКлъски изтеглил и официалната охрана пред вратата на дон Корлеоне. Казал, че детективите му трябвали и че други полицаи трябвало да дойдат да ги заместят, но им били дали неправилни нареждания. Глупости. Платили са му да се справи с дон Корлеоне. Филипс твърди, че той е човек, който няма да спре дотук. Солоцо сигурно му е дал цяло състояние като начало и му е обещал кой знае какво.

— Съобщиха ли във вестниците за моето нараняване?

— Не — каза Хейгън. — Запазихме го в тайна. Никой не иска да излезе наяве — нито полицията, нито ние.

— Добре — каза Майкъл. — Онова момче Енцо измъкна ли се?

— Да — отговори Хейгън. — Той е излязъл по-умен от теб. Когато полицаите дошли, той изчезнал. Казва, че останал с теб, когато колата на Солоцо минала. Вярно ли е?

— Да — каза Майкъл. — Добро момче е.

— Ще се погрижат за него — каза Хейгън. — Добре ли се чувствуваш? — Лицето му беше загрижено. — Изглеждаш зле.

— Добре съм — каза Майкъл. — Как се казваше онзи капитан?

— МакКлъски — отговори Хейгън. — Между другото, може би ще се почувствуваш по-добре, ако узнаеш, че семейство Корлеоне вече води в резултата. Бруно Таталия беше очистен в четири часа тази сутрин.

Майкъл се надигна:

— Как така? Нали трябваше да стоим мирни? Хейгън сви рамене:

— След случката в болницата Сони се впрегна. Нашите хора са излезли из целия Ню Йорк и Ню Джърси. Снощи съставихме списъка. Опитвам се да го възпра, Майк. Поговори и ти е него. Цялата тази работа може все още да се уреди и без тотална война.

— Ще поговоря с него — каза Майкъл. — Ще има ли съвещание тази сутрин?

— Да — отговори Хейгън. — Най-после Солоцо се свърза с нас и иска да преговаряме. Един посредник урежда подробностите. Това означава, че ние печелим. Солоцо знае, че е загубил и иска да се измъкне жив. — Хейгън спря за малко. — Може би е сметнал, че сме лесни, готови да бъдем превзети, само защото не отговорихме на удара с удар. Сега, когато един от синовете на Таталия е мъртъв, той знае, че това не е така. В действителност той рискува страшно с този удар срещу дон Корлеоне. Между другото получихме потвърждение за Лука. Убили са го вечерта преди покушението срещу баща ти. В кабарето на Бруно Таталия, представи си. Майкъл отвърна:

— Не се учудвам сега защо са го пипнали неподготвен.

Входът на уличката към къщите в Лонг Бийч беше блокиран от дълга черна кола, паркирана напреко на улицата. Двама мъже се бяха надвесили над капака на колата. Майкъл забеляза, че двете къщи от двете страни на уличката бяха с отворени прозорци на горните етажи.

Господи, Сони наистина се беше впрегнал.

Клеменза спря колата извън уличката и тримата влязоха в нея. Двамата от охраната бяха хора на Клеменза и той направи към тях гримаса, която трябваше да се разбира като поздрав. Те кимнаха в отговор. Нямаше нито усмивки, нита поздрави. Клеменза отведе Хейгън и Майкъл Корлеоне в къщата.