Сони беше превъзмогнал пристъпа си на смях.
— Зная, че можеш да го направиш — каза той. — Аз не се смеех на това, което каза. Смеех се само на това, колко странно се промениха нещата. Винаги съм казвал, че ти си най-жилавият в семейството, по-твърд и от самия дон. Единствен ти успя да се откъснеш от Стария. Спомням си, когато беше дете. Ах, какъв характер имаше тогава. Представи си, ти се биеше дори с мен, а аз бях доста по-голям от теб. На Фреди му се налагаше да те спуква от бой най-малко веднъж седмично. Солоцо сега си мисли, че ти си слабото място в нашето семейство, защото си позволил на МакКлъски да те удари, без да му отвърнеш, и че няма да се намесваш в семейните борби. Смята, че няма за какво да се тревожи, ако се срещне насаме с теб. МакКлъски също, той те смята за страхливо италианче. — Сони млъкна, после тихо каза: — Но в края на краищата ти, кучи сине, си истински Корлеоне. И аз единствен знаех това. Седях тук през тези три дни и чаках, още откакто стреляха по Стария, чаках да се излюпиш от тази черупка на колежанец и да се отърсиш от тази отвратителна поза на герой от войната. Чаках да станеш дясната ми ръка, за да изтрепем тези мръсници, които се опитват да унищожат баща ни и семейството ни. И цялата работа се свърши само с един удар в зъбите. Как ти се струва това? — Сони направи комичен жест — внезапен удар с юмрук, и пак повтори: — Как ти се струва това?
Напрежението в стаята беше намаляло. Майкъл поклати отрицателно глава:
— Сони, правя това само защото не ми остава нищо друго. Не мога да допусна Солоцо да опита отново късмета си със Стария. По всичко личи, че аз единствен мога да се добера до него. Затова взех това решение. Мисля, че не можеш да намериш друг, който да пречука полицейския капитан. Може би ти щеше да го направиш, Сони, но имаш жена и деца и трябва да се грижиш за семейния бизнес, докато Стария влезе във форма. Така че оставаме аз и Фреди. Фреди е в шок и извън играта. B крайна сметка оставам само аз. — Всичко е много логично. Ударът в зъбите няма нищо общо с това.
Сони се приближи и го прегърна:
— Въобще не ме интересуват какви са мотивите ти, след като сега си с нас. И ще ти кажа още нещо — ти си напълно прав. Том, какво ще кажеш?
Хейгън сви рамене:
— Доводите са солидни. Онова, което ги прави такива, е фактът, че не мисля, че Турчина е искрен за сделката. Струва ми се, че той пак ще се опита да се добере до дон Корлеоне. Независимо от всичко, предишните му действия ни заставят да мислим така. Ето защо трябва да се опитаме да ликвидираме Солоцо. Трябва да го ликвидираме дори ако се наложи да ликвидираме и полицейския капитан. Но всеки, който, свърши тази работа, ще си навлече страхотен гняв. В такъв случай трябва ли това да бъде Майк?
Сони тихо каза:
— Бих могъл да го направя аз. — Хейгън припряно поклати глава:
— Солоцо не би те допуснал дори на миля от себе си, ако ще и десет полицейски капитана да го пазят. Освен това в момента ти си главата на семейството. Не можем да те излагаме на риск. — Хейгън млъкна, после се обърна към Клеменза и Тесио. — Има ли някой от вас подходящ, човек, някой много специален човек, който би се заел с тази работа? До края на живота си няма да има нужда да се тревожи за пари.
Клеменза заговори пръв:
— Нямам човек, когото Солоцо да не познава. Той веднага ще се усети. Ще се усети също, ако отидем аз или Тесио.
Хейгън попита:
— А има ли някой наистина решителен мъж, който още да не се е появявал, някой добър новобранец?
И двамата довереника поклатиха отрицателно глави. Тесио се усмихна, за да смекчи думите си, и каза:
— Това е все едно да вземеш някой от юношите и да го сложиш да играе в националния отбор.
Сони рязко се намеси:
— Трябва да бъде Майк. Има милион различни причини. И най-важната е, че те го смятат за мухльо. Освен това той може да свърши работата, аз гарантирам, а това е важно, защото това е единственият изстрел, който ще можем да дадем по този подъл мръсен Турчин. Така че сега трябва да измислим как най-добре да осигурим Майк. Том, Клеменза, Тесио, открийте къде ще го заведе Солоцо за срещата, не ме интересува колко ще струва това. Когато разберем, можем да помислим как да му доставим оръжието. Клеменза, искам да му избереш най-сигурния револвер от твоята колекция, „най-безличния“, който имаш. Който е невъзможно да бъде разпознат. Опитай се да го подбереш с къса цев и с голяма взривна сила. Не е необходимо да бъде точен. Той ще го използува съвсем отблизо. Майк, веднага щом свършиш с револвера, хвърли го на пода. Не допускай да те заловят с него. Клеменза, обвий цевта и спусъка с онази специална хартия, която имаш, така че да не останат отпечатъци. Запомни, Майк, ние можем да уредим всичко, свидетели и така нататък, но ако те хванат с револвера в ръка, тогава нищо не можем да направим. Ще уредим транспортирането и охраната ти и ще изчезнеш на една хубава дълга ваканция, докато нещата се уталожат. Няма да те има дълго време, Майк, но не искам да казваш довиждане на момичето си, дори не й се обаждай. След като всичко свърши и ти си извън страната, аз ще й съобщя, че си добре. Това са заповеди. — Сони се усмихна на брат си. — Сега се залепи за Клеменза и се опитай да свикнеш с револвера, който той ще ти избере. Дори по-стреляй малко. Ние ще се погрижим за всичко останало. За всичко. Разбрахме ли се, момчето ми?