Късно този ден при семейство Корлеоне дойде пратеник на фамилиите, за да ги попита дали са готови да предадат убиеца. На пратеника беше заявено, че това не засяга фамилиите. Същата нощ на уличката на семейство Корлеоне в Лонг Бийч избухна бомба, хвърлена от кола, която беше спряла до кордона, а после с рев беше отминала. Също през тази нощ двама наемници от семейство Корлеоне бяха убити, докато кротко вечеряли в един малък италиански ресторант в Гринидж Вилидж. Беше започнала войната на Петте фамилии от 1946 година.
КНИГА ВТОРА
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Джони Фонтейн небрежно махна с ръка на своя прислужник в знак, че е свободен и му каза: „Ще се видим утре сутринта, Били.“ Цветнокожият иконом излезе от хола с изглед към Тихия океан, като се покланяше. Това беше по-скоро приятелски поклон за довиждане, отколкото поклон на прислужник, беше направен само защото Джони Фонтейн имаше гости — за вечеря.
Гостенката на Джони Фонтейн беше едно момиче на име Шарън Муър, момиче от нюйоркския Гринидж Вилидж, дошло в Холивуд, за да се кандидатира за малка роля в един филм, чийто режисьор беше от славната стара гвардия. Беше ходила в студиото, докато Джони се беше снимал във филма на Уолц. Тя му се беше сторила млада и свежа, очарователна и остроумна и тази вечер я беше поканил на вечеря в дома си. Неговите покани бяха известни, те имаха стойността на кралска покана и тя, разбира се, прие.
Очевидно осведомена за неговата репутация, Шарън Муър очакваше той да я атакува направо, но Джони Фонтейн мразеше този холивудски подход. Той никога не спеше с едно момиче, ако в него нямаше нещо, което наистина да му харесва. С изключение, разбира се, когато понякога беше много пиян и се събуждаше с момиче в леглото, с което не си спомняше нито да се е запознавал, нито дори да го е виждал преди. И сега, когато беше на трийсет и пет години, разведен веднъж, отблъснат от втората си жена, и може би с хиляда женски скалпа, висящи на колана му, той просто нямаше такова силно желание. У Шарън Муър обаче имаше нещо, което събуждаше в него нежност, и затова я беше поканил на вечеря.
Той никога не ядеше много, но знаеше, че младите и хубави момичета упорито гладуват, за да могат да си купят хубави дрехи, а когато ги канеха на вечеря, ядяха много, затова на масата имаше много храна. Имаше също и много алкохол: шампанско в кофичка и скоч, бренди и ликьор на бюфета. Джони сервира напитките и приготвените чинии с храна. Когато свършиха с храненето, той я заведе в огромния хол, на който една от стените беше цялата от стъкло и гледаше към Тихия океан. Сложи на грамофона цял куп плочи на Ела Фицджералд и се настани с Шарън на дивана. Поговориха малко за това-онова, той се поинтересува да узнае каква е била като дете — мъжкарана или кокетка, дали е била грозничка или хубава, тиха или весела. За него тези подробности бяха винаги трогателни и винаги събуждаха нежността, която му беше необходима, за да се люби.
Бяха се сгушили на дивана, съвсем по приятелски и съвсем удобно. Той я целуна по устните, една студена приятелска целувка, и когато тя му отвърна по същия начин, остави нещата така. Навън през огромния панорамен прозорец виждаше тъмносинята повърхност на Тихия океан, съвсем гладка под лунната светлина.
— Защо не пускаш твои плочи? — попита Шарън. Гласът й беше закачлив. Джони й се усмихна. Той се развесели от нейната закачливост.
— Не съм възприел привичките на Холивуд чак до такава степен — каза той.
— Пусни ми нещо твое — помоли тя. — Или ми попей. Искам да кажа, както във филмите. Чувствата ми ще избликнат и ще те залеят целия, точно както правят момичетата на екрана. — Джони открито се засмя. Като по-млад бе вършил точно такива неща и резултатът винаги беше театрален — момичетата се опитваха да изглеждат сексапилни и разтапящи се, като си придаваха страстен вид, сякаш бяха пред някоя въображаема камера. Сега не би и помислил да пее пред някое момиче; първо, от месеци насам не беше пял и не се доверяваше на гласа си. И второ, непрофесионалистите не разбираха до каква голяма степен професионалните певци зависят от техниката, за да звучат гласовете им така добре, както се чуваха на запис. Можеше да пусне свои плочи, но изпитваше неудобство, слушайки своя млад и вълнуващ глас, също както се чувствува остаряващ и оплешивяващ мъж, започнал да напълнява, показвайки свои снимки от младостта, когато е бил в разцвета на силите си.