— Не съм във форма — каза той. — И честно казано, до гуша ми е дошло да се слушам.
И двамата пиеха на глътки от чашите си.
— Чувам, че си бил великолепен в новия филм — каза тя. — Вярно ли е, че не са ти платили нищо?
— Само колкото да не е без хич — отговори Джони.
Той стана, за да допълни чашата и с бренди, подаде и цигара със златен монограм, щракна запалката си и я поднесе към цигарата й. Тя пушеше и отпиваше от чашата си, а той отново седна до нея. В неговата чаша имаше значително по-голямо количество бренди, отколкото в нейната. Той се нуждаеше от питието, за да го стопли, да го развееели и да го възбуди.
Положението, в което се намираше, беше обратното на онова, в което обикновено се намираше един любовник. Вместо момичето, сега той трябваше да се напие. Обикновено когато момичето имаше прекалено голямо желание, той нямаше никакво. Последните две години бяха съсипали неговото самочувствие и той използуваше този прост начин за възстановяването му, като спеше с някое младо и свежо момиче един път, водеше го няколко пъти на вечеря, правеше му скъп подарък и после се освобождаваше от него по възможно най-милия начин, така че да не нарани чувствата му. А после те винаги можеха да кажат, че са имали нещо с великия Джони Фонтейн. Не беше истинска любов, но човек не можеше да я отхвърли, ако момичето беше хубаво и истински приятно. Той мразеше онези, които бяха като закоравели проститутки, които спяха с него и после се втурваха да разказват на приятелките си, че са спали е великия Джони Фонтейн, винаги добавяйки, че той не е най-добрият, когото са имали. Онова, което го смайваше повече от всичко друго в неговата кариера, бяха любезните съпрузи, които му казваха почти в очите, че прощават на жените си, защото и на най-целомъдрената матрона било позволено да изневери с такъв велик певец и кинозвезда като Джони Фонтейн. Това наистина го побъркваше.
Той обичаше да слуша Ела Фицджералд на плоча. Обичаше това чисто пеене и това ясно произнасяне на думите. Пеенето беше единственото нещо в живота, което той наистина разбираше и знаеше, че разбира по-добре от всеки друг на този свят. Излегнат сега на дивана с брендито, което затопляше гърлото му, той имаше желание да запее или по-точно да произнася думите заедно с певицата от плочата, но беше невъзможно да го направи пред чужд човек. Сложи свободната си ръка в скута на Шарън, а с другата държеше чашата, от коя тя отпиваше на глътки. Без каквото и да е лукавство, но с чувствеността на дете, търсещо топлина, ръката му дръпна копринената й рокля и над фините златисти чорапи се показа млечно-бяло бедро. И както винаги при тази гледка, независимо от многото жени, многото години и тези безкрайно познати неща. Джони почувствува как отвътре някаква топлина залива тялото му. Чудото все още ставаше, а какво щеше да прави, когато и то започнеше да му изневерява, както гласът?
Сега вече беше готов. Остави чаитата върху дългата инкрустирана масичка и извърна тялото си към нея. Беше много сигурен, много самоуверен и все пак нежен. В милувките му нямаше нищо лукаво и нищо похотливо. Той я целуваше по устните, докато ръцете му се преместваха нагоре към гърдите й. Ръката му се спусна към топлите й бедра, а кожата им му се струваше като копринена. Тя отвръщаше с топла, но не страстна целувка и в този миг той предпочиташе да е така.
Мразеше момичета, които се възбуждат бързо, сякаш телата им бяха мотори, които се задвижваха в еротични тласъци при самото докосване.
После направи нещо, което винаги правеше и което никога досега не му беше изневерявало и винаги го беше възбуждало. Нежно и съвсем леко, но така, че все пак да се усети нещо, той прекара върха на средния си пръст дълбоко между бедрата и. Някои момичета дори не усещаха тази първа крачка към любенето. Някои се подлудяваха, без да са сигурни дали това е било физическо докосване, защото в същото време той страстно ги целуваше по устата. Други пък сякаш всмукваха пръста му или го налапваха с един страстен тласък. И, разбира се, преди да стане известен, някои момичета го бяха удряли по лицето. Това беше цялата му техника и обикновено тя му служеше съвсем добре.
Реакцията на Шарън беше необикновена. Тя прие всичко, докосването, целувката, но после отдръпна устните си от неговите, отмести тялото си съвсем леко назад и взе чашата си. Това беше спокоен, но решителен отказ. Случваше се понякога. Рядко, но се случваше. Джони взе чашата си и запали цигара.
Тя му заговори много нежно и много внимателно:
— Не е защото не те харесвам, Джони, ти си много по-мил, отколкото очаквах. И не защото не съм от онези момичета. Аз просто трябва да бъда запалена по някой мъж, за да го направя с него, нали разбираш какво искам да кажа?